Фред Херман съобщи най-напред името, възрастта, адреса и местоработата си. След това Макнер пристъпи към разпита.
— Вие познавате свидетеля Ренфрю, който бе призован по този случай вчера, нали? — попита най-напред той.
— Да, сър.
— Бяхте ли заедно с него на трети октомври тази година, когато той е направил оглед на къщата и приемната на обвиняемия доктор Джеферсън Мейкън?
— Да, сър.
— Ще ви покажа тази лопата, която вече бе представена на съда като веществено доказателство, господин Херман. Бих искал да ви попитам дали сте я виждали преди?
Свидетелят взе лопатата, повъртя я известно време в големите си ръце, а после я върна на прокурора.
— Да, сър — каза след това. — Точно тази е.
— И къде всъщност открихте тази лопата?
— От северната страна на гаража. Там забелязахме прясно разкопан участък.
— И какво решихте да направите на това място? — продължи с въпросите Макнер, като погледна победоносно към Пери Мейсън.
— Ами започнахме да копаем.
— Колко дълбока дупка направихте?
— Около деветдесет сантиметра.
— И какво намерихте?
Херман се поизвърна на една страна, така че да може да гледа към съдебните заседатели.
— Открихме тялото на голямо куче — оповести бавно. — С дупка от куршум в него, но самият куршум липсваше; явно е бил изваден.
Макнер вече съвсем открито се подхилкваше.
— Свидетелят е ваш — обърна се към Мейсън той.
— Нямам въпроси към този свидетел — обади се адвокатът.
— Май е време за обедна почивка — намеси се съдия Канфийлд, като погледна часовника си. — Съдът ще възобнови заседанието си в два часа.
Когато съдия Канфийлд се оттегли в кабинета си, в залата настъпи голямо оживление. Развълнувани репортери тичаха насам-натам, фотографи бързаха да направят снимки на Макнер, който с готовност позираше с доволна усмивка на лицето. Някои побързаха и запечатаха на лентите си доктор Прингъл, като го накараха да застане на свидетелското място. Но никой не помоли Пери Мейсън за снимка.
22
Пери Мейсън и Дела Стрийт седяха в отделеното със завеса сепаре на малкия ресторант на ъгъла близо до кантората на адвоката и обядваха, макар че обедът им се състоеше преди всичко от чай и цигари.
— Не разбирам този номер с кучето — обади се секретарката.
— Той заема важно място в точните математически пресмятания на заместник-областния прокурор — отвърна Мейсън. — Неговата теза е, че доктор Мейкън е срещнал Милисънт, когато се е връщала от планинската къща. Тя му е казала за новата сума пари, отмъкната от Джак Хардисти, и за намерението на съпруга ѝ да използва тези деветдесет хиляди долара, за да изнудва баща ѝ. Докторът ѝ предложил да се върнат в къщата, да дадат на Хардисти от онова лекарство, скополамин, като по този начин го принудят да говори и да им издаде къде е скрил откраднатите пари.
Дела Стрийт отпи от чая си и измърмори:
— Всичко това ми е съвсем ясно. Според тази теория те са се върнали, дали са на жертвата лекарството. Но след това Хардисти е започнал да буйства и единият от двамата го е застрелял. Каква връзка има кучето с всичко това?
— Нима не виждаш? Доктор Мейкън е бил наясно, че полицията ще открие фаталния куршум, ще го сравни с куршумите от револвера на Милисънт и веднага ще разрешат случая. Затова извадил куршума от тялото и го скрил.
— Но възможно ли е да го е изстрелял след това в тялото на кучето…
— Не, разбира се. Макнер разчита на това, че докторът е имал друг револвер от същия калибър, убил е кучето си с него, измъкнал е куршума, заровил е кучето, като смятал да скрие този куршум някъде в планинската къща, така че рано или късно той да бъде открит. Когато полицаите го намерят, те би трябвало да си помислят, че разполагат със скрития от доктор Мейкън фатален куршум. Но след като му направят съответните тестове, с изненада ще открият, че този куршум не е изстрелян от оръжието на Милисънт Хардисти.
— Значи когато са спипали лекаря в планинската къща, той всъщност е слагал куршума зад картината, а не го е измъквал оттам? — попита Дела Стрийт.
— Точно така — кимна адвокатът. — А аз за малко щях да попитам по време на кръстосания разпит, дали е възможно не да е махал, а да е слагал нещо зад картината… Добре, че се сетих и се спрях навреме.