— Да, направих го.
— Присъстваше ли някой друг по време на огледа?
— Никой. Вие останахте да разговаряте с него, а аз се измъкнах и отидох да огледам колата.
— Открихте ли нещо интересно там?
— Медицинската чанта на доктор Мейкън бе оставена на задната седалка. Проверих я набързо. В друга малка кожена чантичка в нея открих множество шишенца, между които и едно, което като че бе пълно с памук. Отворих го и издърпах памука. В него бе скрито малко листче.
Макнер погледна часовника си.
— Беше ли написано нещо на листчето? — попита след това.
— Да, сър.
— Бихте ли разпознали листчето, ако сега ви го покажа?
— Да, сър.
— Представям ви листчето, за да го идентифицирате — обяви с усмивка заместник-областният прокурор. — Утре ще призова на свидетелското място експерти по почерци, които ще потвърдят, че бележката е написана от обвиняемата Милисънт Хардисти. А междувременно, за да разберат съдебните заседатели за какво става дума, бих искал да прочета съдържанието на бележката.
— Нямам възражения — кимна Мейсън, забелязал учуденото изражение на съдия Канфийлд, който гледаше към него.
Макнер зачете:
Скъпи Джеф,
Джак е извършил нещо ужасно. Просто не можех да повярвам, че е способен на подобна низост, на такова непростимо предателство. Той е в планинската къща. Отивам там, за да приключим веднъж завинаги. Ако се случи най-лошото, сигурно никога няма да ме видиш вече. Не мисли лошо за мен. Просто не разбирам защо се позволява на хора като него да живеят…
Няма смисъл да ти казвам колко много означаваш за мен, Джеф, нито да припомням онова, което направи за мен. Независимо от това, което ще се случи в бъдеще, винаги ще те чувствам близък, както вярвам ще ме чувстваш и ти.
Надявам се да успея да вразумя Джак и да го накарам поне отчасти да компенсира злото, което причини на баща ми. Що се отнася до онова, което направи с мен, това изобщо не ме интересува. Макар да беше доста унизително, все пак мога да го понеса. Но не искам да приема спокойно онова, което причинява на баща ми. Тъй като може би това е последната ми бележка към теб, бих желала отново да ти кажа колко много, много означаваш за мен. Твоето мило търпение, твърдата ти вяра, приятелството ти и онова дори още по-важно нещо, което бе скрито зад всичко това, бяха истинско вдъхновение и опора за мен. Довиждане, скъпи.
Макнер подаде бележката на служителя.
— Моля това да се заведе под съответния номер като доказателство на обвинението — каза важно.
След това се извърна и погледна победоносно към Пери Мейсън, като кимна към часовника, явно опитвайки се да му покаже, че вестниците отново ще могат да отразят драматичния завършек на следобедното заседание.
— Приключихте ли с разпита на този свидетел? — попита съдия Канфийлд.
— Да, ваша милост. И без това вече наближава четири и четирийсет и пет и…
Съдията не обърна внимание на намека му.
— Започнете кръстосания разпит — кимна на Мейсън той.
В първия момент заместник-областният прокурор не успя да скрие разочарованието си, и то се изписа на лицето му. Без съмнение се бе надявал, че съдия Канфийлд ще закрие заседанието, а освен това не пропусна да забележи симпатията, с която негова милост погледна към адвоката.
Мейсън застана срещу свидетеля.
— Вие работите още от началото по този случай, нали, господин Джеймсън? — попита той.
— Какво точно искате да кажете?
— Че сте работили по откриването на доказателствата.
— Да, така е.
— Направили сте всичко възможно, за да откриете важни факти, които могат да дадат основания за съответни заключения?
— Да.
— Специално се погрижихте да се претърси пропастта, за да видите дали няма да откриете оръжието, което според някои свидетели обвиняемата госпожа Хардисти е хвърлила там?
— Това съвсем не беше необходимо — засмя се свидетелят.
— Защо? — попита адвокатът.
— Защото револверът бе намерен… там, където тя се бе опитала да го скрие след убийството.
— Разбирам — кимна Мейсън. — Значи не се е наложило да търсите нейния револвер в пропастта?
— Не се наложи.
— С други думи, след като сте открили револвера на госпожа Хардисти, вие сте сметнали, че няма защо да търсите друго оръжие?