— Няма ли това да е нещо като влизане с взлом в чужда собственост? — попита многозначително секретарката му.
Адвокатът се засмя.
— Като се има предвид, че съм нает от собственика на къщата, което ми дава известни правомощия, може би няма да се стигне до повдигане на обвинение за проникване с взлом.
— Смяташ ли, че областният прокурор ще бъде благосклонен към теб?
— Опасявам се, че не. Областният прокурор Хамилтън Бъргър, както и заместникът му — блестящият Томас Л. Макнер, не биха се поколебали дори за миг да го квалифицират като нахлуване с взлом с цел грабеж — но ако бъда хванат.
— Няма ли начин да се потърсят доказателства по законния ред?
— Не разполагаме с достатъчно време. Още тази вечер трябва да съм наясно дали ще успея да открия нещо, към което да прикрепя доказателството за този часовник. А ако не открия нищо, най-добре е да го знам веднага, за да се опитам да намеря друг подход.
Дела Стрийт отиде до шкафа и взе шапката си.
— Закъде се приготвяш? — попита я Мейсън.
— Ще дойда с теб.
— Добре — засмя се адвокатът. — Да вървим.
25
Къщата на Винсънт Блейн бе строена в онова далечно време на спокойствие, финансова стабилност и щастие, когато архитектите са изграждали мащабни проекти на големи постройки, облицовани с мрамор, с големи украсени балкони, разположени върху просторен участък, тънещ в зеленина.
Мейсън огледа огромната къща.
— Предполагам, че нейната стая трябва да е някъде отзад — каза тихо.
— Най-вероятно на приземния етаж — допълни секретарката му. — Нека опитаме най-напред задната врата.
— Не, там сигурно ще е заключено и ключът ще е оставен отвътре на вратата — възрази адвокатът. — Предната врата също ще е заключена, но отвън и бихме могли да я отворим с някой от шперцовете, ако имаме късмет.
Двамата изчакаха, докато улицата напълно опустя, и се промъкнаха към предната веранда, където беше съвсем тъмно. Дела Стрийт държеше фенерче, докато Мейсън преглеждаше връзката шперцове, търсейки подходящия.
— Ето ни в една съвсем нова роля — подхвърли Дела. — И без това вече имах чувството, че стриктното придържане към закона е нещо доста досадно.
Адвокатът избра ключ, който според него би могъл да свърши работа, и го пъхна в ключалката.
— Правим го, защото се налага да действаме бързо и да спасим свой клиент, който може би е невинен.
— Ако наистина е невинна, защо не иска да ти разкаже какво точно се е случило? — ядосано попита секретарката.
— Защото се страхува. Истината ѝ изглежда ужасна. Тя… — В този момент се чу прищракване и Мейсън веднага замълча. Отвори вратата, усмихна се и рече: — Успях при първия си опит. Това е добър знак, Дела.
В къщата беше топло, усещаше се човешко присъствие в нея. Стаите бяха чисти и приятно и удобно подредени, долавяше се аромат от пушени наскоро качествени пури и от домашно приготвена храна — едно приятно чувство, което винаги се долавя при големите къщи и не може да се усети в апартаментите с централно отопление.
— Да се насочваме към задната част на къщата — прикани Мейсън. — Там има стълби. Спомням си, че ги забелязах в деня, когато полицаите пристигнаха, за да арестуват Милисънт Хардисти.
— Стаята ѝ най-вероятно е до стълбите — предположи Дела. — При всички случаи ще е най-добре да започнем оттам.
Само след пет минути бяха намерили вече стаята, която им трябваше. Беше на втория етаж, в най-задната част на къщата.
— Трудно ще ни е да претърсваме само с помощта на фенерче — обади се Дела Стрийт.
Мейсън кимна, пристъпи смело към ключа и запали лампата.
— Съседите обикновено са подозрителни, когато забележат светлина от фенерче в тъмна стая — обясни той. — Но едва ли биха заподозрени нещо, ако лампите са запалени… Само провери дали завесите са плътно спуснати, Дела.
Дела Стрийт се приближи и пооправи завесите.
— Добре, да се залавяме за работи — подкани я адвокатът.
— Какво всъщност търсим? — Попита тя.
— Точно в това е цялото очарование — засмя се Мейсън. — Не знаем, ние просто… — Изведнъж замълча. — Какво беше това, Дела?
— Някой хвърли камъче по прозореца — каза тихо секретарката му.