— Доста се съмнявам — отвърна Стрейг. — Сестра ми остана при колата, така че ако шофьорът е останал вътре, веднага ще го успокои, че помощта е на път. Можете да тръгнете ако искате, а аз ще изтичам до къщата на Бийтън и двамата ще дойдем до половин час.
— Добре — съгласи се Харли. — Тръгвам, само да си взема палтото и да погледна огъня.
После се запъти към кухнята и затвори добре вратичката на печката. След това се върна в предната стая, изключи газовия фенер, облече си дебелото палто и внимателно заключи предната врата. Провери фенерчето, което беше пъхнал в джоба си, и пое надолу по пътя.
Почувства силния студ веднага щом излезе от поляната. От време на време използвате фенерчето, за да се ориентира. Почти не усети кога стигна до отклонението от главния път… Ако е станала катастрофа, колата би трябвало да е точно там, в пропастта… Голям син автомобил. Такава беше и колата на Джак Хардисти.
Реймънд светна с фенерчето, като насочи лъча надолу по пътя, търсейки следи. Без никакво затруднение откри мястото, където е минала колата. Следите бяха доста добре очертани и можеха да се открият, ако ги търси човек, макар че не ги бе забелязал, когато с господин Блейн пътуваха към къщата… Всъщност беше обещал да не напуска къщата. Но ако все пак се окажеше, че става дума за автомобила на Джак Хардисти, то тогава…
— Ехо-о-о — извика женски глас откъм долната страна на пътя.
— Здравейте — обади се Харли. — Вие сте госпожица Стрейг, нали?
В следващия миг я видя. Беше се подпряла на един бор на няколко метра по-надолу.
— Най-добре е да не се опитвате да пресичате направо — предупреди го тя. — Продължете още малко по пътя и тръгнете по тясната пътечка, която ще видите там. Но бъдете много внимателен.
— Брат ви и човекът, когото отиде да извика, трябва да се появят всеки момент — обясни Харли. — Аз съм от къщата на Блейн горе… А къде точно е пропадналата кола?
— Ами под мен, на около девет-десет метра. Не ми се вярва да има човек вътре.
Харли продължи по пътя и скоро откри тясната пътечка, за която спомена момичето. Макар че непрекъснато си осветяваше с фенерчето, изминаха няколко минути, докато успее да се присъедини към сестрата на Бъртън Стрейг.
Веднага се виждаше, че е висока и слаба, въпреки че в тъмнината му бе трудно да различи ясно чертите ѝ, колкото и да се опитваше. Все пак, благоприличието не му позволяваше да насочи лъча на фенерчето право в лицето ѝ. Гласът ѝ бе приятен, освен това веднага се усещаше, че това е глас на млада жена със самочувствие.
Харли Реймънд ѝ се представи. Изобщо не спомена за пребиваването си в армията, но усети любопитния ѝ поглед.
— Сигурно току-що сте се уволнили — започна неочаквано тя. — Трябваше да се досетя. Вие сте човекът, за когото четохме в местния вестник.
Харли се опита да приключи темата, като пристъпи напред, опитвайки се да види по-добре колата. Вече нямаше никакво съмнение, че това е автомобилът на Джак Хардисти. Беше се преобърнал, а Джак вероятно бе притиснат.
— Не се е чул никакъв звук досега — обади се Лола Стрейг. — Ако вътре има човек, то той със сигурност е мъртъв… Значи вие сте онзи Харли Реймънд, за когото писаха.
През следващите десет-петнайсет минути му се наложи да отговори на любезните ѝ, но и доста настойчиви въпроси. След това се чу шум от приближаващ се автомобил, както и от отварянето на вратата. Някой явно се подхлъзна горе и дребни камъчета бързо започнаха да падат в дъното на каньона.
— Стига си светкал — извика Лола Стрейг и се засмя. — Донесе ли брадва?
— Взех от къщата брадва, фенер и въже — чу се гласът на Бърт Стрейг. — Не можах да открия Род. На вратата бе оставил бележка, че отива до града тази вечер. Повъртях се наоколо пет-десет минути, като се надявах, че ще се появи… Господин Реймънд намери ли те?
— Тук съм — обади се Харли.
— Смятам, че тримата ще можем да свършим работата. Ще завържа въжето около някое дърво и ще се спусна по него. Ето ме, идвам. Почакайте, май чувам шум от кола.
Ослушаха се и наистина доловиха ръмженето на пълзящ нагоре автомобил. След миг забелязаха и светлините от фаровете по върховете на дърветата. Появяваха се и после бързо се изгубваха някъде наляво в тъмната бездна. Само след минута фаровете са насочиха стабилно нагоре по пътя и светлината им заля пространството над главите им. Колата рязко забави и се чу звук от натиснатите спирачки, а след това Бърт Стрейг извика:
— Бихте ли се съгласили да ни помогнете? Долу е паднала някаква кола и ние…