— Ало, Пери Мейсън се обажда — каза след малко. — Искам да ви попитам нещо за онзи будилник, който беше представен като веществено доказателство… Той продължава ли да работи? Работи значи. И с колко е напред?… Проверете с възможно най-голяма точност, може ли? Просто ми кажете колко точно показва в определен момент.
Адвокатът извади своя часовник, постави го на бюрото пред себе си.
— Кажете ми сега колко показва будилникът?
Отбеляза си чутото върху лист хартия, погледна цифрите и се намръщи замислено.
— Това е всичко, благодаря ви — каза след малко. После постави слушалката на вилката и добави: — Доста странно наистина.
— Какво стана? — попита нетърпеливо Дела Стрийт.
— Учудвам се преди всичко на факта, че часовникът продължава да работи. Той трябва да се навива на всеки двайсет и четири часа. Би могъл да работи най-много трийсет и шест часа след навиването, това зависи от дължината на пружината и от самата конструкция на будилника. А ето, че все още работи. Значи някой го е навил непосредствено преди да го открием. Но най-интересното е, че не е избързал нито минута след вчера.
— И какво от това? — не разбра секретарката му.
— Звездното време избързва точно с четири минути всеки ден — обясни Мейсън. — Или с четири минути без две-три секунди. Значи… — Неочаквано адвокатът изви глава назад и започна да се смее…
— Не виждам нищо смешно в това — обади се Дела Стрийт.
Мейсън продължи да се смее още известно време.
— Шегата е с мен самия — обясни след това. — Смея се на самия себе си. Ние заложихме капан, а след това сами паднахме в него.
— Аз също не те разбирам — призна детективът.
— Ами помниш ли онази история за инженера, дето попаднал в собствената си клопка?… Кажи на Джаксън да не търси повече никакви прецеденти, Дела… А сега ми дайте половин час да си събера мислите и ще поемем към съдебната зала, за да нанесем на Хамилтън Бъргър и на младия му високомерен помощни такъв удар, че да го помнят до края на живота си! Решението на цялата тази мистерия през всичкото време е било направо пред очите ми, просто не знам как не съм го видял!
28
Беше точно два и пет, когато съдия Канфийлд погледна към Пери Мейсън и попита:
— Готов ли сте да представите правни потвърждения в защита на вашата позиция, адвокате?
— Не, ваша милост — отвърна с усмивка той. — Реших да се откажа от искането си. Оттеглям своя въпрос.
Хамилтън Бъргър не можа да скрие учудването си, а Макнер злорадо се изсмя.
— Много добре — обяви съдия Канфийлд, без да издава никакви чувства. — Продължете нататък.
— Имам още няколко въпроса към този свидетел — каза Мейсън. — Вие вече подчертахте веднъж, че сте специалист по разчитането на следи, господин Бийтън.
— Не бих се определил като специалист, но съм отделил доста време на изучаването на различни следи.
— Добре. Освен това сте разположили няколко фотоапарата в пространството около вашата планинска къща, както и близо до къщата на Блейн, където бе извършено убийството?
— Да, сър.
— А сега бих искал да се върнем към момента, когато свидетелят Джеймсън откри доктор Мейкън в къщата на Блейн. Вие бяхте там по това време, нали?
— Да, сър.
— А какво правихте, преди да пристигнете в къщата?
— Обхождах и проверявах дали са се задействали фотоапаратите, тоест правех една от моите обиколки, както ги наричам.
— Сам ли бяхте?
— Не. Госпожица Стрейг беше с мен.
— А Бъртън Стрейг, братът на госпожица Стрейг, се присъедини към вас по-късно?
— Точно така.
— И обясни, че ви е търсил из цялата околност, но не е успял да ви намери?
— Да.
— Каза ви, освен това, че се е натъкнал на един от вашите капани с фотоапаратите, докато е обикалял да ви търси?
— Да.
— И спомена ли за кой по-точно фотоапарат става дума?
— Да, сър.
— А по кое време според обяснението му се е натъкнал на този ваш капан с фотоапарата?
— Не мога да си спомня дали посочи някакъв час. Но аз знам съвсем точно кога е станало това, тъй като си отбелязвам в бележника кога блесва всяка от светкавиците на задействания фотоапарат.
— Значи вие се намирахте на място, откъдето се вижда блесването на светкавицата?
— Да, сър. И ясно я видях.