— Възражението се отхвърля — обяви съдия Канфийлд. — Кръстосаният разпит е съвсем правомерен, в момента се изясняват качествата на свидетеля. Нека той да отговори на зададения въпрос.
— Отделните стъпки бяха доста раздалечени една от друга, което показва, че човекът се е движел бързо.
— През едно и също разстояние ли бяха?
— Да.
— А не видяхте ли нещо необичайно, което да ви е направило по-специално впечатление, господин Бийтън — усмихна му се адвокатът.
— Какво искате да кажете?
— Ами по отношение на разположението на стъпките през равни разстояния.
— Не.
— С други думи, господин Бийтън, според вас като експерт по следи няма нищо необичайно в следната ситуация: един човек си върви по пътеката, изведнъж се натъква на някакъв минаващ през нея конец и в резултат светва ярка светкавица. Не би ли било по-нормално при това положение да се очаква, че човекът е отскочил встрани или е отстъпил уплашено назад? Трудно е да се предположи, че след онова, което му се е случило, той е продължил да крачи равномерно напред, нали така?
Мускулите по лицето на Родни Бийтън потрепнаха от обзелото го вълнение.
— Можете ли да отговорите на този въпрос? — попита го Мейсън.
— Господи! Изобщо не се бях замислял за това! — извика свидетелят.
— Но нали като специалист в тази област сте забелязвали как реагират дивите зверове, когато неочаквано в очите им блесне светкавицата?
— Да, разбира се. Наистина… просто не мога да си го обясня, господин Мейсън.
— Но сте сигурен за следите?
— Да, сър. Абсолютно сигурен. Съвсем ясно ги забелязах, макар че тогава не си дадох сметка, че в тях действително има нещо необичайно.
— Точно така — кимна адвокатът. — Ще ви задам само още един последен въпрос. Значи механизмът на вашия капан се състои в следното: когато върху опънатия през пътеката конец се упражни някакъв натиск, апаратът се включва и снима обекта, така ли?
— Да, сър.
— И един наистина последен въпрос. Не е ли възможно някой да свърже будилника към фотоапарата по такъв начин, че той да се задейства в точно определено време и да направи снимка, а в някакъв друг момент да блесне само светкавицата?
Хамилтън Бъргър и Томас Макнер скочиха едновременно, възразявайки в един глас срещу въпроса. Съдия Канфийлд изслуша с ледена усмивка аргументите им и най-спокойно заяви:
— Възражението се отхвърля. Отговорете на въпроса.
Бийтън изглеждаше като замаян, но все пак каза:
— Да, сър. Това може да се направи.
— Смятам, че това е всичко, господин Бийтън — кимна му адвокатът. — Между другото, предполагам, че времето, отбелязано в бележника ви за снимката на Бъртън Стрейг, приблизително съвпада с онзи период, когато някой е нахълтал в къщата на Джак Хардисти в Роксбъри и е ударил с бухалката охраняващия къщата Джордж Крейн?
— Ами… възможно е да сте прав. Макар че изобщо не си бях и помислял за тази връзка до момента.
Мейсън кимна с подчертана почтителност към двамата представители на обвинението, които седяха и зяпаха с отворена уста свидетеля.
— Вие имате ли някакви допълнителни въпроси към господин Бийтън? — попита ги с усмивка.
Бъргър като че бе онемял от изумление. Премести очи от свидетеля към Мейсън, а след това се наведе напред, за да се консултира шепнешком с Макнер.
— Ваша милост — обърна се след няколко минути към съдията той, — свидетели сме на наистина необичаен обрат.
Последните показания не само налагат напълно нова интерпретация на повечето веществени доказателства по делото, но предполагат и възможност… ако съдът не възразява, бихме искали прекъсване на заседанието до утре сутринта.
— Нямам възражения — обади се Мейсън.
— Аз също съм съгласен — отсече съдия Канфийлд.
29
Щом се върна в кантората си, Мейсън отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади бутилка скъп отлежал коняк и три големи стъклени чаши.
— Е, най-накрая можем да се отпуснем — обърна се към Дела Стрийт и Пол Дрейк той. — След като вече успях да изхвърля този дяволски часовник от главата си.
— Не мога да разбера — призна детективът.
— Ами защо не си представиш, Пол, че сме намерили будилник, заровен в земята близо до мястото, където някой е имал намерение да монтира фотоапарат на статив за нощни снимки — засмя се адвокатът. — Представи си също така, че един от хората, замесени в този случай, е разчитал на такава нощна снимка, за да си осигури алиби. Какво бихме си помислили в този случай?