Бърт Стрейг е очаквал Марта и приятелят ѝ съвсем скоро да се върнат след безплодното си търсене в тунела. Качил се в колата на Хардисти, засилил я по склона и я оставил да падне в пропастта. По този начин се освободил от нея… Не е имал време да променя някои от останалите доказателства по такъв начин, както би му харесало. Едва на следващата сутрин е успял да изрови часовника — освен това му се наложило да проникне в къщата на Хардисти в Роксбъри, за да отмъкне компрометиращите документи от бюрото му. А това се оказало доста сложна работа. Но когато решил да пристъпи към нея, използвал алибито, което си бил подготвил.
— Но по какъв начин лицето му се е запечатало от фотоапарата? — не разбра Дела Стрийт. — Нали той всъщност не е бил тогава на мястото?
— Много просто — отвърна Мейсън. — Направил си е снимка със собствения си фотоапарат как минава по пътеката. Запазил е непроявения негатив. След като Родни Бийтън е монтирал своя фотоапарат върху статива, което е станало най-вероятно на свечеряване, Бърт е минал по пътеката, за да остави следи, като е внимавал да не закачи опънатия конец. След това е поставил листа индиго пред обектива и е подменил заредения филм със своя. Не забравяйте, че по това време вече е съвсем тъмно, така че не му се е налагало да търси специални условия — затворено тъмно помещение. Заровил е будилника, нагласил е механизма по такъв начин, че да се задейства светкавицата в точно определен момент, а после е отпрашил към Роксбъри. Напомням ви за финото му телосложение. Явно е облякъл дрехи на сестра си, цапардосал е човека от охраната, успял е да счупи ключалката на бюрото и измъкнал онова, което е търсел. После се е върнал в планината, смъкнал индигото от обектива на фотоапарата и забързал към планинската къща на Блейн, за да разкаже там своята версия — как през цялата нощ е търсил Родни Бийтън и сестра си… Това е в основни линии. Детайлите ще уточняваме оттук нататък.
— Но защо часовникът беше двайсет и пет минути назад, когато са го намерили първия път? — попита детективът.
— Защото Бърт Стрейг е знаел, че за да успее, будилникът трябва да показва точно същото време като ръчния часовник на Родни Бийтън. А ръчният часовник на Бийтън не е бил сверен. Бърт го попитал колко е часът, а след това нагласил и будилника и алармата му точно по това време… След като открихме часовника, едва ли е било особено трудно да се досетим какво е било предназначението му. Само че вместо да се замисля, веднага го свързах със звездното време. Отначало го направих, за да заблудя полицията и областните прокурори в Керн и Лос Анджелис, а след това заблудих и самия себе си, тъй като убиецът веднага ми открадна идеята и започна да я използва за своите цели… А сега да престанем да говорим по случая и да си пийнем от това отлежало бренди.
— Какво ли ще направят оттук нататък? — подхвърли Дела Стрийт.
— Ами ще проучат новите обстоятелства, ще повдигнат обвинение срещу Бърт Стрейг и най-вероятно ще успеят да го принудят да си признае — отвърна Мейсън. — Той ми изглежда доста лабилен и твърде емоционален. Едва ли е от хората, които могат да се окажат костелив орех в ръцете на полицията. Но ми е жал за сестра му. Вероятно не е подозирала абсолютно нищо и е толкова приятно хлапе… Е, крайно време е да приключим с това престъпление.
В този момент вратата откъм приемната се отвори.
— Пристигнал е господин Винсънт Блейн — информира ги Гърти. — Твърди, че трябвало да се срещне веднага с господин Мейсън.
— Покани го — кимна и адвокатът.
Докато гостът влизаше в кабинета, Мейсън извади още една чаша от чекмеджето на бюрото си.
— Идвате точно навреме — усмихна се на Блейн той.
Гостът бе толкова развълнуван, че с мъка успяваше да говори.
— Признал си е — обяви радостно. — Явно са го притиснали и си е казал всичко — и за това къде е скрил деветдесетте хиляди долара, отмъкнати от скривалището в мината, и за предварително подготвената снимка. Тя трябвало да му послужи като алиби за времето, докато е бил в дома на Джак, за да се опита…
— Съжалявам, господин Блейн — прекъсна го Мейсън. — Но ние току-що приключихме с обсъждането на случая и решихме, че няма да говорим повече за него, преди да сме си пийнали по чашка от това добро отлежало бренди.
В първия миг Винсънт Блейн се подразни, но след това се засмя и се отпусна уморено в удобното кожено кресло.
— Понякога ви хрумват наистина забележителни идеи, господин Мейсън — каза. — Ако в бутилката има достатъчно течност, можем да си позволим дори по две питиета.