Граф Медни прочете мислите по лицето на Хоукмун.
— Не се безпокой, синко. Не само с мечове и саби ще отбраняваме земята си — имаме и по-добри оръжия.
Ала Хоукмун бе сгрешил в преценката си, че гранбретанците ще стигнат хълма до половин ден. Изглежда Мелиадус бе решил да разпънат лагер, преди да продължат марша и едва по обед на следващия ден забелязаха в далечината предните отреди на настъпващата армия. Малко по-късно в равнината навлезе и пехотата. Армията настъпваше в карета3, всяко едно съставено от членове на определен Орден, като всеки един от войните се бе заклел да защитава до смърт и да отмъсти за всички останали членове — независимо дали са живи, или мъртви. Именно в тази система се коренеше огромната военна мощ на Гранбретан, защото армия с подобна закалка не би се спряла пред нищо и би отстъпила само по заповед на своя Гранд констебъл.
Възседнал коня си граф Медни следеше с поглед приближаващата се армия. От едната му страна се бе изправил Дориан Хоукмун, а от другата — Леополд фон Вилач. Но сега вече графът бе човекът, който издаваше заповедите. Скоро ще започне истинската битка, помисли си Хоукмун. Знаеше, че да победят е почти невъзможно. Откъде идеше увереността на графа?
На около половин миля от тях исполинският мравуняк от хора и машина спря, сетне от него се отделиха двама конници и препуснаха към хълма. Когато наближиха, Хоукмун разпозна герба на барон Мелиадус и не след дълго осъзна, че един от двамата конници е самият барон. В ръката си, вестителят до него държеше бронзов мегафон, символизиращ желанието за мирни преговори.
— Едва ли смятат да се предадат — или пък очакват ние да го сторим — произнесе объркано фон Вилач.
— Не мисля — усмихна се Хоукмун. — Това, без съмнение е поредният им номер. Баронът е прочут с хрумванията си.
Граф Медни забеляза усмивката на Хоукмун и произнесе замислено:
— Внимавай с омразата си, Дориан. Не позволявай да те завладее така, както е завладяла барона.
Хоукмун впери поглед пред себе си и не отговори.
Посланикът вдигна мегафона до устата си и произнесе:
— Говоря от името на барон Мелиадус, Гранд констебъл на ордена на вълка и Първи военачалник на армията на негово величество крал-император Хуон — владетел на Гранбретан и покорител на цяла Европа.
— Кажи на господаря си да си свали маската и да говори сам за себе си — отвърна високо граф Медни.
— Моят господар ви предлага почетен мир. Ако сложите оръжие незабавно, той ви обещава да пощади живота на всички и единственото, което желае е да бъде назначен за губернатор на провинция Камарг, от името на краля-император, за да възстанови справедливостта и реда в тази дива страна. Ние ви обещаваме милост. Откажете ли, Камарг ще бъде превърнат в пепелище, всички селища ще бъдат изгорени до основи, а в тресавищата и равнините ще нахлуе морето. Барон Мелиадус казва, че вие добре познавате силите, които предвожда и знаете, че е в състояние да изпълни заканата. Ето защо ви съветва в този час да помислите за своите близки, а също и за себе си.
— Кажете на вашия барон Мелиадус, който се крие зад маската си и изглежда се страхува да заговори, или пък го е срам, задето оскърби гостоприемството ми и бе наказан затова в честен двубой — та кажете на този ваш господар, че аз и хората ми ще го накажем за всичко, което е сторил, или възнамерява да стори. Кажете му, че е страхливо куче и че хиляда от неговите войници не могат да надвият на един от моите. Кажете му, че плюем на неговото предложение за мир — защото това е поредната измама и това го виждат дори децата. Кажете му, че не ние нужен никакъв губернатор, защото се управляваме добре и без такъв. Кажете му…
Граф Медни прекъсна тирадата си и избухна в смях, защото баронът бе извил коня и препусна обратно към армията си, а вестителят побърза да го последва.
Почакаха още четвърт час и тогава във въздуха се вдигнаха орнитоптерите. Хоукмун въздъхна. Веднъж вече, силите му бяха разгромени от тези летящи машини. Дали отново го очакваше подобна участ?
Граф Медни вдигна сабята си и даде сигнал и във въздуха се разнесе плясък на крила. Хоукмун се огледа и зърна издигащите се алени фламинга, чийто грациозен полет контрастираше с тромавите движение на металните орнитоптери — сами по себе си пародии на птици. Алените птици пореха въздуха, всяка една от тях понесла ездач във високото седло на гърба й, а всеки от ездачите бе въоръжен с огнестрел, насочен към орнитоптерите.