Всичко това доведе до бързата умора на Алекс, за когото бе трудно да направи дори няколко крачки, без да се строполи на земята. Роло му помогна, като метна ръката му през рамото си, но така скоро и той се умори. Лиянна, която бе избързала леко напред се обърна и каза:
— Наблизо има пещера!
Роло изръмжа:
— Обитавана или не?
— Не мога да преценя — сви рамене елфата, — но нямаме друг избор. Момъкът изнемогва, ти също, а и аз самата се чувствам изцедена.
С това разговорът завърши и скоро тримата се свиха близо до входа на огромната пещера, мокри и измръзнали. Кашлицата на Алекс от предишния ден се бе завърнала и сега той се давеше за всяка глътка въздух. Лиянна изглеждаше мръсна и безкрайно изморена и дори коравият Роло бе на края на силите си.
— Проклети баири — процеди той, — дай ми на мен реки и кораби, понасям и пеш през полето, но тези планини ми взимат здравето.
Прекъсна го кашлицата на Алекс.
— Не само на теб — сподавено каза момчето.
Лиянна се приближи до него, в уморените й зелени очи се четеше тревога. Тя докосна младежа с ръка по челото и ядосано каза:
— Гориш от треска.
— Не биваше да пиеш толкова студена вода вчера — заяде се Роло.
Алекс сви рамене и разпъна измокрилата се вълшебна покривка. Тя като по поръчка подготви и за тримата гореща супа и чай, които ги сгряха. Облекчението за Алекс обаче беше само временно и дори при разпаления от елфата огън му беше студено и неприятно. Започна да му се гади.
Тримата бяха съблекли поне горните си дрехи, та да изсъхнат и Алекс, вече без доспехи, се сви на кълбо с поглед към стената, за да не смущава елфата. Роло бързо бе успял да заспи и тихо похъркваше встрани.
Лиянна приближи Алекс.
— Още ли ти е студено?
— Д-добре съм — отвърна момчето, но нов пристъп на кашлицата го задави.
— Стой мирен и се отпусни — каза елфата и започна да го масажира по раменете. Алекс страшно се сконфузи, а после почти изврещя, когато пръстите на елфата го стиснаха за изстиналите мускули. Постепенно обаче из тялото му се разнесе топлина от раздвиженото кръвообращение и той заспа.
През следващия ден се чувстваше слаб и немощен, макар вече да не кашляше и треската да бе отминала. Все пак останаха в пещерата, като Алекс спа почти през цялото време, в просъница дочувайки разговори между Роло и Лиянна.
„Какво става, в името на Ралмия“, говореше елфата. „Кой е пратил това момче с най-великите оръжия на тоя свят и за какво?“.
„Не се бъркай в делата на магьосниците, елфо“ — долетя отговорът на Роло. — „Те са тайнствени и опасни хора“.
На следващата заран Алекс се чувстваше значително по-свеж и стана най-рано от всички. Горните му дрехи и доспехите бяха изсъхнали и той си ги навлече. Почувства се по-добре и излезе навън. В този миг чу скърцане и видя една от най-странните гледки в живота си. По пътя се носеше джудже, седнало в двуколесна каручка, теглена от голям елен.
— Хайде, Белвор, хайде — редеше джуджето, пляскайки гальовно елена с борова клонка, — още малко нагоре и ще стигнем до вкъщи.
Джуджето бе престаряло, с чорлава къса бяла брада и очилца, закрепени за широкия му като камба нос. То не забеляза веднага Алекс, но когато еленът внезапно спря, вдигна очи.
— Я, рицар — каза джуджето, сетне присви очи, — и то млад рицар. Какво търсиш тук, рицарче?
— Аз съм… спрели сме тук — отговори Алекс.
Джуджето бръкна в пазвата си и извади една дълга крива лула. Като я запали, всмукна малко и изпусна няколко кръгчета тютюнев дим.
— Спрели казваш. И кои сте вие?
— Не ти влиза в работата, джудже — дочу се гласът на Роло, който се бе появил изневиделица зад гърба на Алекс. Лиянна също дойде и попита:
— Какво става?
Джуджето всмукна още малко от лулата си, след което изпусна дима и рече:
— Става това, че сте се настанили в тролска пещера, драги мой. Звярът е излязъл на лов, но до ден-два ще се върне, може би още тази вечер.
— Ти откъде знаеш? — попита Роло, а пък Алекс самоуверено вметна:
— Ние не се боим от тролите.
Джуджето дръпна пак от лулата си, сетне рече:
— Никой от вас никога не е виждал трол, нали?
Тримата се спогледаха. Беше вярно.
— Така си и помислих — каза джуджето. — Ако бяхте виждали, щяхте вече да сте си плюли на петите.