— А ти как така не се боиш от трола — попита Лиянна.
Джуджето всмукна още малко от лулата си, сетне оформи две димни кръгчета във въздуха и се усмихна.
— Аз съм джудже. Ние не знаем що е страх. Освен това — дребосъкът пак дръпна от лулата и изпусна още няколко кълбета дим, — аз си имам разни защити.
Алекс поклати глава. Изглеждаше му малко вероятно джуджето да има защити, с които самият той да не разполага. Изсумтяването на Роло беше знак, че и морякът не хваща вяра на тези приказки, но Лиянна прие твърдението на джуджето.
— Ние и без това тръгвахме — каза елфата, — благодарим за съвета, джудже.
— Името ми е Клаус — отвърна дребосъкът и се усмихна, — сигурно сте тръгнали към град Каменодел, на ден и половина път оттук.
— И по-надалеч… — призна Алекс.
— Мислим да прекосим планината — прекъсна го Роло, преди момчето да се бе изтървало за Града на Пророците.
Джуджето засмука отново лулата си и каза през дима:
— Изключено е да стигнете донякъде.
— Как така? — попита Алекс.
Клаус вдигна палеца си към небето.
— Скоро ще вали пак. А после пак, и пак, и пак. Пещерите по пътищата са малко и са обитавани я от троли, я от орки или дори дракони. Ще се лутате из планините и ще загинете.
— Ще видим — отвърна Роло, но Лиянна изглеждаше притеснена. Явно на нея й бяха хрумнали същите неща.
— Няма ли някакъв по-лесен път? — попита Алекс, — не мога да чакам.
Клаус го погледна криво, сякаш да го прецени що за човек е, сетне се замисли.
— Не, няма — каза накрая.
Алекс обаче не му повярва.
— Ти се сети за нещо, джудже — каза момчето.
— Прав си, Алекс — потвърди и Роло — какво криеш, Клаус?
Джуджето плесна елена:
— Да вървим, Белвор.
— Чакай — обади се Лиянна, — извинявай ако сме те обидили. Но защо така…
Джуджето се обърна бавно.
— Няма безопасен път през Планините есента и зимата. Изчакайте пролетта. А най-добре лятото.
— Не можем да чакаме — настоя Алекс, — работата е неотложна. Спешна!
— Остави го, Алекс — изсумтя Роло, — ще попитаме някой в Каменодел.
Сега беше ред на Клаус да изсумти.
— В Каменодел ще ви вземат парите и ще ви упътят към гибелта ви.
— Тогава ти кажи откъде да минем? — настоя Лиянна.
Джуджето млъкна.
— Елате с мен — каза накрая.
След половин ден път Клаус ги отведе до уютна къща, сгушена сред скалите край пътя. Беше ниска и малка, но побра и четиримата, а зад нея имаше оборче за елена и каручката.
Джуджето сипа на групата по малко бобена чорба, но не скри очарованието си от покривката на Алекс, която им приготви печени пилета.
— Ах, откога не съм си хапвал така — радостно каза джуджето.
Другите също бяха доволни, че най-после ще могат да спят под покрив, макар и да беше тесничко.
— Каза нещо за пътя — по едно време настоя Лиянна.
Алекс се напрегна, Роло също наостри уши.
Джуджето пак запали лулата си и като попуши малко, заговори:
— Искам да ме убедите, че работата ви е спешна. Като ви гледам, прехвърлих няколко варианта в ума си и нито един от тях не ми се струва вероятен.
Клаус вдигна очи към тях.
— Първата ми мисъл, когато видях момчето бе, че то е богаташко чедо, което пътува за някакво забавление. Това обаче не може да обясни присъствието на негодяй като моряка и благородна дама като елфата.
Алекс и Роло потръпнаха от обидата, но Лиянна, която грейна от своето определение, им махна с ръка да се успокоят.
— Втората ми мисъл беше, че негодяят е отвлякъл хлапето и пътува за откуп. Обаче, къде остава тук елфата не знам? Третият вариант беше елфата да е тръгнала на поклонение и да е взела охрана. Но защо тази охрана ще бъде негодяй и момче, макар и в скъпа броня.
Клаус вдигна ръка, за да прекъсне изблиците на Алекс и все по-червенеещия от яд Роло.
— Затова стигнах до мисълта, че все пак е нещо важно. Но не мога да кажа нищо, без да знам за какво става дума.
Клаус всмукна от лулата си.
— Ние търсим древен артефакт — изтърси Алекс, докато другите двама се чудеха какво да кажат.
Джуджето отметна глава и гръмогласно се разсмя.
— Е, това обяснява всичко. Ловци на съкровища. Нека позная — богаташки син, накупил си доспехи, пират, бягащ от бесилото и луда жрица на Майката Природа, нали?