Джуджето се ухили.
— И какво търсите? Окото на Базилиска? Сребърния чук на древния крал Митраир? Зъбите на дракона Ауганфил?
Алекс го изгледа сериозно.
— Перлата на Феникса — каза момчето. — А бронята ми е подарък от великия архимаг Санарос.
— А аз — обади се Роло гневно — не съм негодяй.
Джуджето не му обърна внимание, но се съсредоточи върху Алекс. Лиянна зяпна.
— Перлата… — отвори уста тя.
Джуджето я прекъсна:
— Никой, който не познава Санарос, не би твърдял, че той му е поръчал да донесе Перлата на Феникса. Защо му е?
— Това е единственият му шанс срещу Прокълнатия — отговори момчето.
Клаус се облегна назад на стола люлка, на който бе седнал и въздъхна тежко.
— Даа, Черната Сянка. Сега нещата ми се изясняват. Имало е някакво пророчество за теб и архимагът те е пратил заради него — само така може да се обясни защо толкова младо момче е пратено на такава отговорна мисия. По пътя си срещнал другите двама образи.
— Много си проницателен, джудже — каза Роло.
— Много съм стар — меко го поправи джуджето.
— Ще ни помогнеш ли? — попита Алекс.
Клаус намести без нужда очилата си и въздъхна.
— Има един път — каза той, — но не знам дали не е по-добре да рискувате с бурите.
Пещерите на Сянката
— Преди много, много години джуджетата започнали да дълбаят каменните недра на Планините на Забравата. В началото техният стремеж бил просто да изтръгнат ценни руди и скъпоценни камъни от скалните маси, но с времето те се привързали към своите тунели и започнали да ги правят все по-красиви и блестящи. С течение на времето те създали цели подземни градове, чиито слава и богатства били ненадминати в цяла Ралмия.
— Прокълнатия научил за силата и уменията на джуджетата и им завидял. Той насъскал своите верни хрътки — орки и троли срещу тях и отвратителната им гмеж изпълнила пещерите като мравуняк. В началото джуджетата се отбранявали смело от нападенията и ордите на Черната Сянка претърпели катастрофални поражения, и започнали да се страхуват от дребния, но смел народ.
— Тогава Безименния прибягнал до подлост. Той се обърнал за помощ към древен дракон, когото подмамил с обещания за непобедимост, като му рекъл, че съкровищата на джуджетата единствени подхождат на неговата власт и сила.
— Драконът се вслушал в двуличните слова на Вземедушеца и нахлул в недрата на Планините, сеейки огън и жупел. Срещу такъв враг дори джуджетата се принудили да отстъпят и така техните любими подземни градове били сринати и погребани под мощта на дракона.
— Минали години, Прокълнатия бил, макар и временно, надвит, а дори чудовищният му дракон се споминал от ръката на храбър рицар. Джуджетата обаче повече не можели да пристъпят в земите, осквернени от такова кръвопролитие и затова в тях отново нахлули орките и тролите, както и приспособяващите се към всичко гоблини. Други, по-слаби дракони, също се появявали от време на време и макар да били сянка на могъществото на техния древен предшественик, сеели ужас както в сърцата както на джуджетата, така и на тварите на Прокълнатия.
— Пещерите се покрили с плесен и били забравени, и само малцина от джуджетата запазили спомена за тяхното съществуване.
— Едно от тези джуджета съм аз.
Клаус отново издиша облак тютюнев дим, а очите му бяха леко насълзени.
— Днес моите братя се страхуват от подземния мрак, макар някога да са били негови господари. Това е дарът на Прокълнатия към нас. Ако той докопа Перлата на Феникса, съдбата на Пещерите на Блясъка — които днес наричам Пещери на Сянката — ще сполети цяла Ралмия.
Алекс премигна. Разказът му изглеждаше невероятен, но и много тъжен.
— Обещавам ти да попреча на Прокълнатия — каза той, подвластен на някакъв импулс.
Клаус го погледна топло, почти бащински:
— Не обещавай нещо, което не зависи от теб, синко — рече джуджето. — Но каквото мога да ти помогна, ще го направя. От твърде дълги години Злият определя съдбините на нашето селение. Какво пък, може би ти си този, който ще забие последния пирон в ковчега му.
— Смъртта на прокълнатия червей ще е празник на цяла Ралмия — свирепо отвърна Роло.
— Ничия смърт не е празник, моряко — тихо каза Лиянна. — Но съм съгласна с Клаус, че земята ни заслужава да си отдъхне.