Макар да бе изморен, младежът не успя веднага да заспи. Мислите за орка го притесняваха още, а зловещата му усмивка не му даваше мира. Накрая, когато все пак заспа, сънува странен сън, в който той играеше футбол с орките и те искаха да го съборят и да му вземат топката. Събуди се посред нощ за малко, пламъците в печката още пукаха приятно. Алекс се зачуди дали гоблините не са влизали пак да я разпалят, но бе уморен да мисли и за това, и бързо отново заспа, като този път сънят му бе спокоен.
На сутринта минотавърът, който се казваше Калеб, беше приготвил нова изненада за гостите, при това влизаща в цената на нощувката, а именно леген с гореща вода. Алекс с удоволствие се изкъпа, измивайки напластената по себе си мръсотия, а врялата вода го ободри и освежи. След като се изсуши и търка косата си до такава степен, че заприлича в главата на рус таралеж, той се облече и сложи сребърните си доспехи. Над тях наметна коженото си наметало и слезе по стълбичките, отделящи рецепцията на странноприемницата от стаите. Роло вече го чакаше. Морякът също се бе изкъпал и бе сложил любимата си кърпа на главата, макар тя да бе леко разкъсана от дуелите помежду им. Върху леките дрехи той се бе загънал с коженото наметало.
— О, Алекс — поздрави го той. — Радвам се, че дойде. Опасявах се да не се бавиш повече и от елфата.
Алекс вместо отговор му подаде част от багажа. Морякът взе торбите и ги поразклати.
— Тежат — констатира.
— По-добре отколкото да останем гладни, когато минаваме през Пеще… — започна Алекс, но Роло го прекъсна:
— Да, да, да — и го погледна предупредително.
Алекс схвана, че пак се е изтървал и си затвори устата. След малко дойде и Лиянна. Беше облечена в по-просто облекло от вчерашната рокля, но той се улови, че пак я зяпа и се изчерви.
— Да тръгваме, че Клаус ни чака — каза и отвори външната врата.
Студеният въздух го удари в лицето и го изненада доста. Роло също потрепери, когато излезе.
— Мразя студа — сподели той.
— Мирише ми на сняг — допълни Лиянна, — да побързаме към Клаус.
И така тримата се отдалечиха от странноприемницата „Последен Грош“.
Никой от тях не забеляза погледа на орка, който се бе спотаил зад стълбището откъм гърба им.
Когато троицата си тръгна, той слезе към ресторанта и каза на своя вожд Юржаб.
— Юкк таро караттака!
— Хеджаир — въздъхна богатият, отрупан със скъпоценности орк и махна с ръка на събратята си — Еджра!
В това време Алекс и спътниците му бяха сполучили да излязат вън от очертанията на град Каменодел и поеха обратно по планинските пътеки, водещи към дома на джуджето Клаус. Пътят им се стори по-тежък на връщане, тъй като бяха натоварени с покупките. Дори Лиянна носеше своята част от торбите и категорично отказа помощ от Алекс.
— Ще се измориш и ще се проснеш по средата на пътя — сряза го тя, обяснявайки защо не му дава да носи и нейния багаж, — тогава ще трябва да носим и теб.
Момчето бе обезкуражено от отговора и не му стана по-леко, когато Роло го приближи и намигвайки му, сподели:
— Да ти кажа, тя е по-силна от теб — сетне се ухили и продължи по пътя си.
Продължиха напред мълчаливо. Кожените наметала им помогнаха много, тъй като сух студ бе плъпнал по Планината, студ, който охлаждаше костите и изпиваше силите им. Когато към обяд стигнаха дома на Клаус, бяха доста изтощени. Дори коравият Роло се бе задъхал, а Алекс имаше чувството, че ще падне от умора.
Джуджето ги посрещна спокойно. Каручката с еленчето бе готова и Клаус им препоръча да сложат багажа си на нея. Всички с радост се освободиха от товара си, който джуджето подреди, поставяйки най-отдолу вълшебните предмети на Алекс, над тях храната и дрехите, а най-отгоре един странен инструмент от няколко тръби, свързани в голям мях, от който изкачаха причудливи клавиши.
— Какво е това? — попита Алекс заинтригуван.
— Нещо мое — отговори дружелюбно, но твърдо Клаус, — не го пипайте.
След кратка почивка, четиримата тръгнаха. Алекс се чудеше как престарялото джудже ще издържи на такъв поход и остана потресен, когато Клаус наложи темпо, което го остави препъващ се и изоставащ назад. Роло не бе много по-добре от него и накрая Лиянна помоли новия им водач да забави ход.
Джуджето се обърна изненадано назад, видя изплезилите езици младежи, изсумтя неодобрително и забави крачка.