— Далече ли е? — обади се по едно време Алекс.
— Пести си дъха, че и без това не ти достига — сряза го Клаус. — До входа на пещерите ще пристигнем едва утре. Но скоро ще спрем при едно дърво, в което има огромна хралупа. Там ще пренощуваме.
— Страхотно — коментира с облекчение Роло.
— Препоръката за пестенето на дъха важи и за тебе — остро изсумтя джуджето и продължи равномерния си ход.
Постепенно започна да се мръква, а обещаното от Клаус дърво така и не идваше. Въздухът стана още по-студен и излезе пронизващ вятър, носещ снежинки. Алекс вървеше механично напред, никога не си бе представял толкова тежък преход. Баирите бяха стръмни, а по пътеките се срещаха остри скали, които трябваше да заобикалят.
Накрая, когато стана съвсем тъмно, стигнаха огромно борово дърво, хванало се по уникален начин за скалите и образуващо нещо като тунел с грамадната си, отворена и от двете страни, хралупа.
— Тук ще отседнем — каза късо Клаус, спря еленчето и без да се бави напали малък огън пред хралупата.
Лиянна се отпусна до дървото и го прегърна.
— Толкова е силно — каза тя и се усмихна. — Когато се отдели от гигантското стебло, заредена от неговата сила, тя изглеждаше така, сякаш бе спала три дни.
— Полезен номер — отбеляза Клаус.
Алекс и Роло не бяха елфи и не владееха такива номера. Двамата с пъшкане се стовариха на земята. Краката на Алекс го боляха страшно и когато свали обувките си, видя, че целите му ходила са в мехури. До него пък Роло трепереше от студ.
— Не ви е срам — обади се джуджето. — Въоръжени до зъби млади мъже, а в ходенето бяхте надвити от един старец и една жена.
Клаус приближи двамата. Първо се спря на Роло и отметна наметалото му. Като видя тънката му моряшка риза, поклати глава неодобрително и отиде до каручката.
Върна се от нея с няколко вълнени пуловера, които му подхвърли.
— Облечи това, иначе до утре ще замръзнеш.
Сетне отиде до Алекс и погледна разранените му ходила. С тежка въздишка извади кутийка с някакъв крем и внимателно ги намаза. Момчето в началото потръпна, но сетне усети как болката в тях се успокоява. Клаус му даде нещо като тънки терлици, които му препоръча да сложи на краката си още отсега и да ги остави там и като си слага ботушите.
— Не си свикнал да ходиш по такъв път — обясни джуджето, — но това ще ти пази краката. Как се чувстваш, топло ли ти е или студено?
Оказа се, че Бронята на Сребърната Луна пази телесната температура и не позволява на приносителя си да се охлади, което бе добре дошло за Алекс и приятно изненада Клаус.
След краткия преглед Алекс и Роло разпънаха вълшебната покривка и като озверели изядоха появилата се от нищото яхния. След като утолиха глада си, двамата със стон се проснаха един до друг и веднага заспаха.
Алекс се събуди с усещането, че му е студено и бавно отвори очи. Чувството не го лъжеше. През нощта бе валял сняг и докъдето погледът му стигаше, всичко бе бяло.
Момчето полека стана и се огледа. Лиянна и Клаус си говореха тихо за нещо и закусваха. Обикновено ранобудният Роло все още спеше.
— Добро утро — каза сънено младежът.
Джуджето се обърна:
— Добро да е. Хубаво си поспахте като гледам, вече е време да тръгваме.
Клаус стана и разбуди Роло. Морякът се разшава със сумтене и с недоволен поглед огледа снежната шир около себе си.
— Сега ще трябва да вървим в снега, нали? — попита той.
— Освен ако не знаеш да летиш — отвърна с насмешка Клаус.
След кратка закуска четиримата отново тръгнаха на път. Мрачните опасения на Роло за снега бяха верни и двамата с Алекс се запрепъваха в натрупалата снежна покривка. Лиянна нямаше такива проблеми и ходеше някак ефирно, а джуджето си бе сложило нещо като снегоходки, с които почти не потъваше. За щастие снегът не бе чак толкова дълбок и поне хрупаше приятно, иначе Алекс щеше да полудее през този преход.
Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-хладно ставаше. Дъхът им излизаше на пара от устите им, а няколко пъти Алекс помоли и за кратки почивки, колкото да си поеме въздух. Клаус не одобряваше това, но за изненада на момчето, Роло го подкрепи в молбата му.
По едно време групата се спусна надолу по една странична пътека. Тя бе заслонена от скали отвсякъде и затова вятърът не ги измъчваше. Слизането се видя нелека задача за Алекс и Роло, които трябваше да внимават да не се хлъзнат, но Лиянна буквално тичаше върху снега и личеше, че е в добро настроение.