— Защото е дал броня на палето, а? — намигна Роло. След миг сабята блестеше в ръката му.
На Алекс му дойде до гуша от този нагъл неблагодарник. Сега щеше да му даде да се разбере. Пък нека да е заради Меча на Дракона и Бронята на Сребърната Луна.
Младежът се хвърли напред, размахвайки меча си, уверен, че ще строши тънката сабя на Роло с един удар. Морякът обаче отскочи настрани и момчето усети мушкане в ребрата.
Алекс изохка и се обърна към нападателя си със сечащ удар, достатъчно силен да разсече Роло на две, но Роло просто отскочи назад, пазейки се от смъртоносното острие.
Морякът вдигна сабята пред лицето си и подигравателно каза:
— Хайде, удари ме де!
Алекс замахна с меча си, после отново и отново, но морякът беше просто дяволски бърз. Ако го доближеше достатъчно, мечът щеше да го довърши без проблем, но Алекс просто не можеше да достигне ловкия си противник, който от време на време го бодваше по бронята, колкото да го вбеси.
Успя.
Момчето се втурна с цялата си ярост към Роло, пъшкайки при всяко замахване и на няколко пъти морякът се размина в опасна близост от елфическото острие, което при единия от ударите си дори свали и кърпата от главата му, разпускайки черната коса на Скарф. Малко преди този миг Роло сериозно се притесни и си даде сметка, че не е трябвало да предизвиква Алекс, който в крайна сметка наистина го беше спасил. Когато обаче острието на Дракона едва не го направи с глава по-нисък, морякът полудя от ярост и започна да кръжи край момчето като оса, мушкайки го отвсякъде. За щастие бронята на Алекс наистина бе безпогрешна и Роло с тревога отбеляза, че острието на сабята му се нащърбва. Не смееше да си помисли какво щеше да стане, ако двуръкият меч докоснеше крехкото му острие.
Алекс обаче се поувлече и при един от ударите заби меча си в земята почти до дръжката, изгубвайки равновесие и залитайки напред. Роло се възползва от момента и изрита момчето в носа.
Алекс изстена и падна назад, обезоръжен, а морякът се спусна над него като граблива птица. Върхът на сабята му леко докосна незащитеното гърло на младежа.
— Хареса ли ти демонстрацията, пале? — озъби се Роло зло, сетне се извърна и изтегли Меча на Дракона от земята.
— Хубаво оръжие, бих казал — засмя се морякът, — а сега е и мое.
— Върни ми го — проплака Алекс.
Чувстваше се унизен.
— За какво, паленцето ми? — полюбопитства Роло, — за ходенето до „единия град“ няма да ти трябва. А и да ти трябва чак толкова, дотърчи при Санарос, той ще ти даде друг.
Роло седна край пламъците. Алекс се изправи бавно и приближи моряка.
— Махни се или ще те убия — предупреди Скарф.
Очите му се свиха като на раздразнена котка.
— Върни ми меча — повтори Алекс с леко треперещ глас.
— Взимай си покривката и другите боклуци, но меча остава за мен. — Роло бе категоричен — Не ти се полага.
Алекс седна до него.
— Моля те, върни ми го. Този меч бе даден на мен.
— И ти го изгуби — отсече Роло безмилостно, — вече е за мен. С него ще прочистя реката от Блатните Духове.
Алекс замълча. Не знаеше какво да каже, какво да направи.
— Мислиш, че духовете са всичко ли? — накрая попита той.
— Какво, не ти ли стигат? — изсъска внезапно Роло — когато бях на твоя възраст, те се появиха за пръв път — сигнал, че Прокълнатия се завръща. Но ние не знаехме. Родителите ми не знаеха. Имаш ли представа, какво ми беше да ги гледам как потъват в гнусните им хлъзгави пръсти?! Знаеш ли изобщо каква е загубата на най-близките ти…
— ЗНАМ! — кресна му в отговор Алекс, целият почервенял.
Роло застина. Момчето до него се извърна, гневно от избилите по очите му сълзи. Спомни си полицаите в онази нощ, угрижените им физиономии, изсеченото лице на чичо Бърнард, начина, по който го хвана за рамото и започна да го увърта…
Роло постави внимателно Меча на Дракона до Алекс и го потупа по гърба.
— Съжалявам — каза той с неочаквано дрезгав глас. — Толкова съжалявам.
Алекс се обърна към него, после прибра меча си. Известно време не каза нищо. Двамата просто стояха, взирайки се в пламъците на весело пукащия огън.
— Сутринта ще те оставя — продължи Роло. — Дано стигнеш до онзи град.
Двамата продължиха да мълчат.
— Чувал ли си за Перлата от Феникса? — накрая попита Алекс.
Не знаеше какво го накара да направи това. Просто го стори.
Роло го погледна подозрително.