— Проклети баири — процеди той, — дай ми на мен реки и кораби, понасям и пеш през полето, но тези планини ми взимат здравето.
Прекъсна го кашлицата на Алекс.
— Не само на теб — сподавено каза момчето.
Лиянна се приближи до него, в уморените й зелени очи се четеше тревога. Тя докосна младежа с ръка по челото и ядосано каза:
— Гориш от треска.
— Не биваше да пиеш толкова студена вода вчера — заяде се Роло.
Алекс сви рамене и разпъна измокрилата се вълшебна покривка. Тя като по поръчка подготви и за тримата гореща супа и чай, които ги сгряха. Облекчението за Алекс обаче беше само временно и дори при разпаления от елфата огън му беше студено и неприятно. Започна да му се гади.
Тримата бяха съблекли поне горните си дрехи, та да изсъхнат и Алекс, вече без доспехи, се сви на кълбо с поглед към стената, за да не смущава елфата. Роло бързо бе успял да заспи и тихо похъркваше встрани.
Лиянна приближи Алекс.
— Още ли ти е студено?
— Д-добре съм — отвърна момчето, но нов пристъп на кашлицата го задави.
— Стой мирен и се отпусни — каза елфата и започна да го масажира по раменете. Алекс страшно се сконфузи, а после почти изврещя, когато пръстите на елфата го стиснаха за изстиналите мускули. Постепенно обаче из тялото му се разнесе топлина от раздвиженото кръвообращение и той заспа.
През следващия ден се чувстваше слаб и немощен, макар вече да не кашляше и треската да бе отминала. Все пак останаха в пещерата, като Алекс спа почти през цялото време, в просъница дочувайки разговори между Роло и Лиянна.
„Какво става, в името на Ралмия“, говореше елфата. „Кой е пратил това момче с най-великите оръжия на тоя свят и за какво?“.
„Не се бъркай в делата на магьосниците, елфо“ — долетя отговорът на Роло. — „Те са тайнствени и опасни хора“.
На следващата заран Алекс се чувстваше значително по-свеж и стана най-рано от всички. Горните му дрехи и доспехите бяха изсъхнали и той си ги навлече. Почувства се по-добре и излезе навън. В този миг чу скърцане и видя една от най-странните гледки в живота си. По пътя се носеше джудже, седнало в двуколесна каручка, теглена от голям елен.
— Хайде, Белвор, хайде — редеше джуджето, пляскайки гальовно елена с борова клонка, — още малко нагоре и ще стигнем до вкъщи.
Джуджето бе престаряло, с чорлава къса бяла брада и очилца, закрепени за широкия му като камба нос. То не забеляза веднага Алекс, но когато еленът внезапно спря, вдигна очи.
— Я, рицар — каза джуджето, сетне присви очи, — и то млад рицар. Какво търсиш тук, рицарче?
— Аз съм… спрели сме тук — отговори Алекс.
Джуджето бръкна в пазвата си и извади една дълга крива лула. Като я запали, всмукна малко и изпусна няколко кръгчета тютюнев дим.
— Спрели казваш. И кои сте вие?
— Не ти влиза в работата, джудже — дочу се гласът на Роло, който се бе появил изневиделица зад гърба на Алекс. Лиянна също дойде и попита:
— Какво става?
Джуджето всмукна още малко от лулата си, след което изпусна дима и рече:
— Става това, че сте се настанили в тролска пещера, драги мой. Звярът е излязъл на лов, но до ден-два ще се върне, може би още тази вечер.
— Ти откъде знаеш? — попита Роло, а пък Алекс самоуверено вметна:
— Ние не се боим от тролите.
Джуджето дръпна пак от лулата си, сетне рече:
— Никой от вас никога не е виждал трол, нали?
Тримата се спогледаха. Беше вярно.
— Така си и помислих — каза джуджето. — Ако бяхте виждали, щяхте вече да сте си плюли на петите.
— А ти как така не се боиш от трола — попита Лиянна.
Джуджето всмукна още малко от лулата си, сетне оформи две димни кръгчета във въздуха и се усмихна.
— Аз съм джудже. Ние не знаем що е страх. Освен това — дребосъкът пак дръпна от лулата и изпусна още няколко кълбета дим, — аз си имам разни защити.
Алекс поклати глава. Изглеждаше му малко вероятно джуджето да има защити, с които самият той да не разполага. Изсумтяването на Роло беше знак, че и морякът не хваща вяра на тези приказки, но Лиянна прие твърдението на джуджето.
— Ние и без това тръгвахме — каза елфата, — благодарим за съвета, джудже.
— Името ми е Клаус — отвърна дребосъкът и се усмихна, — сигурно сте тръгнали към град Каменодел, на ден и половина път оттук.
— И по-надалеч… — призна Алекс.
— Мислим да прекосим планината — прекъсна го Роло, преди момчето да се бе изтървало за Града на Пророците.