— Много си проницателен, джудже — каза Роло.
— Много съм стар — меко го поправи джуджето.
— Ще ни помогнеш ли? — попита Алекс.
Клаус намести без нужда очилата си и въздъхна.
— Има един път — каза той, — но не знам дали не е по-добре да рискувате с бурите.
Пещерите на Сянката
— Преди много, много години джуджетата започнали да дълбаят каменните недра на Планините на Забравата. В началото техният стремеж бил просто да изтръгнат ценни руди и скъпоценни камъни от скалните маси, но с времето те се привързали към своите тунели и започнали да ги правят все по-красиви и блестящи. С течение на времето те създали цели подземни градове, чиито слава и богатства били ненадминати в цяла Ралмия.
— Прокълнатия научил за силата и уменията на джуджетата и им завидял. Той насъскал своите верни хрътки — орки и троли срещу тях и отвратителната им гмеж изпълнила пещерите като мравуняк. В началото джуджетата се отбранявали смело от нападенията и ордите на Черната Сянка претърпели катастрофални поражения, и започнали да се страхуват от дребния, но смел народ.
— Тогава Безименния прибягнал до подлост. Той се обърнал за помощ към древен дракон, когото подмамил с обещания за непобедимост, като му рекъл, че съкровищата на джуджетата единствени подхождат на неговата власт и сила.
— Драконът се вслушал в двуличните слова на Вземедушеца и нахлул в недрата на Планините, сеейки огън и жупел. Срещу такъв враг дори джуджетата се принудили да отстъпят и така техните любими подземни градове били сринати и погребани под мощта на дракона.
— Минали години, Прокълнатия бил, макар и временно, надвит, а дори чудовищният му дракон се споминал от ръката на храбър рицар. Джуджетата обаче повече не можели да пристъпят в земите, осквернени от такова кръвопролитие и затова в тях отново нахлули орките и тролите, както и приспособяващите се към всичко гоблини. Други, по-слаби дракони, също се появявали от време на време и макар да били сянка на могъществото на техния древен предшественик, сеели ужас както в сърцата както на джуджетата, така и на тварите на Прокълнатия.
— Пещерите се покрили с плесен и били забравени, и само малцина от джуджетата запазили спомена за тяхното съществуване.
— Едно от тези джуджета съм аз.
Клаус отново издиша облак тютюнев дим, а очите му бяха леко насълзени.
— Днес моите братя се страхуват от подземния мрак, макар някога да са били негови господари. Това е дарът на Прокълнатия към нас. Ако той докопа Перлата на Феникса, съдбата на Пещерите на Блясъка — които днес наричам Пещери на Сянката — ще сполети цяла Ралмия.
Алекс премигна. Разказът му изглеждаше невероятен, но и много тъжен.
— Обещавам ти да попреча на Прокълнатия — каза той, подвластен на някакъв импулс.
Клаус го погледна топло, почти бащински:
— Не обещавай нещо, което не зависи от теб, синко — рече джуджето. — Но каквото мога да ти помогна, ще го направя. От твърде дълги години Злият определя съдбините на нашето селение. Какво пък, може би ти си този, който ще забие последния пирон в ковчега му.
— Смъртта на прокълнатия червей ще е празник на цяла Ралмия — свирепо отвърна Роло.
— Ничия смърт не е празник, моряко — тихо каза Лиянна. — Но съм съгласна с Клаус, че земята ни заслужава да си отдъхне.
Джуджето бавно стана.
— Пещерите са опасни. Ако реша да ви преведа оттам, ще трябва да ме слушате много внимателно. Първо, осигурете си топли дрехи и провизии от града. Храненето от покривката няма да е достатъчно. Студът в планините е нищо в сравнение с мраза, с който ще се сблъскате вътре в глъбините им. Също така ще трябва винаги да бъдете нащрек. Дръжте оръжията си готови за бой, тъй като гнусните твари на Прокълнатия и до ден-днешен пъплят безнаказано из безкрайните тунели. Не пийте вода от подземните езера, защото не знаете какво има в нея. Ако тръгнем, ще трябва винаги да вървим в група. Ако някой се отдели, ще се загуби и никой няма да го намери…
Алекс преглътна. Дори Роло изглеждаше леко пребледнял. Елфата обаче бе спокойна, сякаш страховете на младежите до нея бяха глупави и несъществени.
— Значи, първо ще отидем до града — каза тя — и до вдругиден ще гледаме да се върнем при теб. Къде се намира входът на пещерите?