Скоро обаче навлязоха в по-цивилизована част на града, в която имаше само джуджета, отворили различни магазини. От тях накупиха кожени одеяла и наметки, за които Клаус бе настоял, провизии от сушено месо, сухар и малко сирене, факли и по един резервен чифт дрехи, с който да могат да се преоблекат при нужда. Щом видеха лъскавата броня на Алекс, джуджетата слагаха безбожни цени на стоките си, но той за щастие имаше възможност да плати. В крайна сметка всичките разходи възлязоха на 30 златици, което силно го притесни.
— После ще мисля за парите — промърмори си той под носа.
Докато свършат всичко, над града се бе мръкнало и тримата трябваше да си търсят странноприемница. Такива в града имаше три и Алекс предпочете по-скъпата, въпреки жадния поглед на Роло към очевидно долнопробен хан, на входа на който се търкаляше един пиян гном.
Скъпата странноприемница носеше многозначителното име „До последен грош“ и Алекс замръзна щом видя съдържателя й зад тезгяха — огромен рунтав минотавър с халка на ноздрите и рога, които бе позлатил. Роло приближи Алекс и му прошепна на ухото:
— Каквото и да правиш, не го ядосвай.
Лиянна обаче не се стресна от звяра, а го приближи. Той я погледна без особен интерес.
— Какво ще желаете? — попита. Гласът му бе дълбок и гърлен.
— Три стаи, ако обичате — каза тя спокойно.
Минотавърът мълчаливо сложи три ключа на масата.
— Четири златици — съобщи той цената, — шест, ако ще желаете и вечеря.
Алекс сви рамене и плати желаната сума. Минотавърът го изгледа от глава до пети, после погледът му се спря на сабята на Роло.
— Не искам скандали, каквото и да става — рече той, визирайки оръжията на двамата. — Ако искате битки, отсреща е „Червения череп“.
— Няма да има проблем — обеща Алекс.
— Надявам се — заплашително изсумтя ханджията.
Тримата оставиха багажа и новите покупки в стаите си, след което се запътиха към столовата на приземния етаж. Алекс бе свалил доспехите си — всъщност за пръв път отиваше някъде в Ралмия без тях, ако не се броеше времето, когато спеше. Роло също бе оставил сабята си в стаята и одобрително кимна, когато видя Алекс невъоръжен.
— Минотавърът нямаше да ни приеме с оръжия — каза той, — а в заведение с такъв съдържател нито има кой да го открадне, нито може да стане побой.
— Дано си прав, моряко — обади се Лиянна.
Алекс се извърна към нея и устата му увисна. Елфата отнякъде се бе пременила с нова рокля, в която изглеждаше чудесно. Бе я купила в Каменодел и Алекс разбра защо го е направила. Изглеждаше страхотно. В един момент се усети, че я зяпа, изчерви се и с известно усилие на волята си затвори устата.
— Изглеждаш много добре — успя само да смотолеви и силно се изчерви.
Роло се подсмихна до него, а елфата отвърна:
— Много ти благодаря.
След което тримата влязоха в ресторанта на странноприемницата. Вътре бе пълно с хора — първите, които Алекс виждаше в града — и джуджета — добре облечени и охранени, и… Лиянна рязко си пое въздух.
Около една голяма маса се мъдреха фигурите на шест едри зеленикави създания, твърде големи, за да бъдат гоблини. Присвитите им жълти очи хвърляха преценяващи погледи наоколо, а по дебелите им бърни час по час прибягваше раздвоен език.
— Май трябваше да си вземем оръжията — тихо каза Роло.
Алекс се досети какви са създанията и все пак потръпна, когато Лиянна произнесе името им на глас.
— Орки.
Тримата обаче седнаха на една маса далеч от тях и хапнаха храната, която им бе поднесена — печено агне с картофи.
— Не мога да си представя как орк може да стъпи в джуджешки град спокойно и то в такава скъпа странноприемница.
— Тези са богати — каза Роло, — виж!
Алекс се вгледа в зелените същества и наистина забеляза, че дрехите им са от хубава вълна, а по грубоватите им пръсти блещукат скъпоценни камъни от пръстените им. Един от орките видя, че момчето го гледа и се ухили гадно, разкривайки острите си жълтеникави зъби.
Алекс преглътна и за момент му се прииска да бе останал с бронята си. Можеше да усети кога някой има враждебни намерения. В училище имаше способността да усеща кой е побойник, когато го заплашва и кой просто се перчи. Сравнени с мазната, зъбата, ухилена физиономия на орка и най-лошите побойници, нападателите по футбол, пушещи трева в предградията, изглеждаха като ангелчета.