— Не го гледай — предупреди Роло и момчето се сепна.
— Ох — изпъшка Алекс, — зловещи създания.
— Зловещи е доста меко казано — мрачно отбеляза Лиянна. — От най-древни времена те се заклели да служат на Прокълнатия. Оттогава насам добри орки просто няма. Всичките са зли и покварени. Не мога да повярвам, че са влезли в град като Каменодел, държан от техните отколешни врагове — джуджетата.
— С пари може да влезеш навсякъде — обясни Роло и се ухили цинично.
— Нещо, по което моя свят и Ралмия си приличат — мрачно измърмори Алекс.
— Преди не беше така — тъжно рече Лиянна, — дори гоблините, които никога официално не са били на страната на Черната Сянка, не пристъпяха в земи, владени от елфите или джуджетата.
— Гоблините лоши ли са? — учуди се Алекс.
— Те са нещо средно между орки и гноми — отговори му Роло. — Не са приятни.
— И винаги са били на страната на орките във войните им с другите раси. Твърдят, от страх — рече Лиянна.
— Питам — Алекс приглади назад косата си, — защото в Кралския замък библиотекарят е гоблин.
— Много странно — учуди се елфата, — как Санарос е допуснал такова нещо. Та…
— Не се бъркай в работите на магьосниците — вдигна пръст Роло, повтаряйки любимата си поговорка, — защото са тайнствени и опасни.
Иззад тях се чуха тежки стъпки. Алекс се обърна и видя съдържателя минотавър, който обикаляше заведението си. Той приближи орките и един от тях, особено мазен, дебел и отрупан с бижута, стана и излая нещо на някакъв неразбираем език.
— Як тарр ака чакк, Калеб сарр.
Минотавърът скръсти ръце на гърдите си и отвърна на същия гърлен език.
— Арр таккара, Юржаб. Ярро карра таккала!
— Орките и тролите имат свой език — обясни Лиянна на Алекс, който гледаше учуден и разтревожен. Магията, която превеждаше ралмийския на английски в ушите му, явно не действаше.
— Някои други раси, като гоблините и, както виждаш минотаврите, също го владеят — допълни елфата обяснението си за нечленоразделната реч.
— Ако наричаш това сумтене език… — направи гримаса Роло.
— Ерр ту кар та-панака тара, Калеб сарр — оркът вдигна ръце, сякаш е невинен за нещо. — Аррр каза-им. Нурр то елф тарр-и-ко, нурр-то-татака.
После добави на обикновен ралмийски:
— Няма да има проблеми, кълна се в Прокълнатия.
— Надявам се. — Минотавърът кимна с рогата си и се отдалечи.
Пътьом приближи Алекс и спътниците му и каза на Лиянна:
— Не се тревожете, лейди елф. Орките няма да ви закачат, нито вас, нито приятелите ви.
Сетне се отдалечи. Лиянна се усмихна.
— Явно минотавърът е решен да запази мира в заведението си.
— И по-добре — кимна доволно Роло.
Въпреки това, когато Алекс отново погледна орките и видя кривите им усмивки, стомахът му се сви на топка.
След вечеря тримата се разотидоха по стаите си. Когато Алекс остана сам, си даде сметка, че за пръв път откакто е напуснал Земята, има собствена стая. Тя беше малка, но спретната и уютна. Трудолюбиви гоблини, работещи за минотавъра бяха наклали огън в малка печка, която топлеше много добре. Алекс се съблече и се пъхна под топлата завивка на малкия креват.
Макар да бе изморен, младежът не успя веднага да заспи. Мислите за орка го притесняваха още, а зловещата му усмивка не му даваше мира. Накрая, когато все пак заспа, сънува странен сън, в който той играеше футбол с орките и те искаха да го съборят и да му вземат топката. Събуди се посред нощ за малко, пламъците в печката още пукаха приятно. Алекс се зачуди дали гоблините не са влизали пак да я разпалят, но бе уморен да мисли и за това, и бързо отново заспа, като този път сънят му бе спокоен.
На сутринта минотавърът, който се казваше Калеб, беше приготвил нова изненада за гостите, при това влизаща в цената на нощувката, а именно леген с гореща вода. Алекс с удоволствие се изкъпа, измивайки напластената по себе си мръсотия, а врялата вода го ободри и освежи. След като се изсуши и търка косата си до такава степен, че заприлича в главата на рус таралеж, той се облече и сложи сребърните си доспехи. Над тях наметна коженото си наметало и слезе по стълбичките, отделящи рецепцията на странноприемницата от стаите. Роло вече го чакаше. Морякът също се бе изкъпал и бе сложил любимата си кърпа на главата, макар тя да бе леко разкъсана от дуелите помежду им. Върху леките дрехи той се бе загънал с коженото наметало.