— Полезен номер — отбеляза Клаус.
Алекс и Роло не бяха елфи и не владееха такива номера. Двамата с пъшкане се стовариха на земята. Краката на Алекс го боляха страшно и когато свали обувките си, видя, че целите му ходила са в мехури. До него пък Роло трепереше от студ.
— Не ви е срам — обади се джуджето. — Въоръжени до зъби млади мъже, а в ходенето бяхте надвити от един старец и една жена.
Клаус приближи двамата. Първо се спря на Роло и отметна наметалото му. Като видя тънката му моряшка риза, поклати глава неодобрително и отиде до каручката.
Върна се от нея с няколко вълнени пуловера, които му подхвърли.
— Облечи това, иначе до утре ще замръзнеш.
Сетне отиде до Алекс и погледна разранените му ходила. С тежка въздишка извади кутийка с някакъв крем и внимателно ги намаза. Момчето в началото потръпна, но сетне усети как болката в тях се успокоява. Клаус му даде нещо като тънки терлици, които му препоръча да сложи на краката си още отсега и да ги остави там и като си слага ботушите.
— Не си свикнал да ходиш по такъв път — обясни джуджето, — но това ще ти пази краката. Как се чувстваш, топло ли ти е или студено?
Оказа се, че Бронята на Сребърната Луна пази телесната температура и не позволява на приносителя си да се охлади, което бе добре дошло за Алекс и приятно изненада Клаус.
След краткия преглед Алекс и Роло разпънаха вълшебната покривка и като озверели изядоха появилата се от нищото яхния. След като утолиха глада си, двамата със стон се проснаха един до друг и веднага заспаха.
Алекс се събуди с усещането, че му е студено и бавно отвори очи. Чувството не го лъжеше. През нощта бе валял сняг и докъдето погледът му стигаше, всичко бе бяло.
Момчето полека стана и се огледа. Лиянна и Клаус си говореха тихо за нещо и закусваха. Обикновено ранобудният Роло все още спеше.
— Добро утро — каза сънено младежът.
Джуджето се обърна:
— Добро да е. Хубаво си поспахте като гледам, вече е време да тръгваме.
Клаус стана и разбуди Роло. Морякът се разшава със сумтене и с недоволен поглед огледа снежната шир около себе си.
— Сега ще трябва да вървим в снега, нали? — попита той.
— Освен ако не знаеш да летиш — отвърна с насмешка Клаус.
След кратка закуска четиримата отново тръгнаха на път. Мрачните опасения на Роло за снега бяха верни и двамата с Алекс се запрепъваха в натрупалата снежна покривка. Лиянна нямаше такива проблеми и ходеше някак ефирно, а джуджето си бе сложило нещо като снегоходки, с които почти не потъваше. За щастие снегът не бе чак толкова дълбок и поне хрупаше приятно, иначе Алекс щеше да полудее през този преход.
Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-хладно ставаше. Дъхът им излизаше на пара от устите им, а няколко пъти Алекс помоли и за кратки почивки, колкото да си поеме въздух. Клаус не одобряваше това, но за изненада на момчето, Роло го подкрепи в молбата му.
По едно време групата се спусна надолу по една странична пътека. Тя бе заслонена от скали отвсякъде и затова вятърът не ги измъчваше. Слизането се видя нелека задача за Алекс и Роло, които трябваше да внимават да не се хлъзнат, но Лиянна буквално тичаше върху снега и личеше, че е в добро настроение.
— Ето едно място — радваше се тя, — което все още е чисто и неопорочено.
Клаус не каза нищо, но сбръчканото му лице се разшири в топла усмивка.
Най-накрая стигнаха малка долчинка, където пътят свършваше. Пред тях се издигаше огромна черна скала.
— Това е мястото — каза джуджето и бръкна под кожуха си, откъдето извади голям метален ключ.
— Довечера, когато месечината изгрее, светлината й ще очертае вратата и ще можем да влезем. А сега — джуджето се обърна към Алекс, — най-добре извади тази твоя покривчица.
Момчето радостно изпълни заръката и скоро за четиримата спътници изникнаха ястия, които всеки от тях обичаше най-много… и които изглеждаха страшно нелепо едно до друго.
Защото за Алекс се появи меню от сусамен бургер с панирано пилешко месо и пържени картофки; за Роло — скумрия на скара с лимон, за Клаус — овнешка яхния, а за Лиянна — салата от всевъзможни плодове.
Всеки от четиримата си хапна до насита и след обяда се почувстваха значително по-добре. Алекс дори се облегна на скалата и затвори очи от удоволствие. Роло също изглеждаше много доволен и поздрави момчето: