В това време Клаус стигна ръба на дълбока пропаст и се обърна към преследвача си. Като видя, че жертвата му няма къде да бяга, тролът се усмихна зловещо и изръмжа.
Джуджето надигна странния си инструмент и изхвърли от него струя мас. След миг изстреля и залп шрапнели, които се забиха в трола и го влудиха. Звярът се втурна напред и след миг изгуби контрол над движението си, подхлъзвайки се върху мазнината.
Чудовището се пльосна по очи и нададе отчаян рев, докато гледаше как Клаус просто се отмества от пътя му.
Тролът падна в пропастта и изчезна в мрака.
Алекс усети нещо мазно на устните си, стана и се закашля. В началото му бе трудно да фокусира погледа си, но след малко успя да види загрижените лица на Лиянна и Клаус, който държеше бутилчицата с целебен еликсир.
— Добре ли си, хлапе? — попита джуджето.
— Мисля, че да — отвърна момчето, сетне потърка очи. — Какво стана? Къде е Роло?
— Лежи ей там — посочи джуджето — и двамата бяхте в безсъзнание. Мислехме, че трола ви е привършил. Но глътка от този еликсир оправя всичко. Добре, че Лиянна се сети да разтършува в багажа ти.
— Ъмм… — запъна се Алекс. — А на Роло дадохте ли?
— Чакахме твоето решение — отговори Клаус, — защото забелязах, че двамата сте като куче и котка.
— Дайте му веднага! — викна Алекс и понечи да се вдигне, но Лиянна го бутна за гърдите и го принуди да остане легнал.
— Спокойно, ще му дадем — каза елфата. — Ти сега лежи.
В това време джуджето отиде при падналия моряк и сипа от еликсира в устата му. Алекс пресметна наум, че остава само още една доза.
Роло изпъшка и се закашля, след което бавно се изправи.
— Алекс? — попита той замаяно.
— Ето ти го — отвърна джуджето. — След толкова крамоли е трогателно да видя как сте се загрижили един за друг.
Морякът се усмихна криво и с неуверена стъпка тръгна към момчето. След две крачки залитна, но Клаус го подхвана отстрани.
— Полека… — рече джуджето. — И двамата бяхте взели-дали. Добре, че Алекс има лековит еликсир, та да ви оправим.
Роло кимна и като стигна до момчето седна до него.
— Благодаря ти за еликсира — смотолеви той.
— За нищо — отговори Алекс бързо. — Бих го направил пак, но — той се усмихна — да знаеш, че има само още една доза.
— Ами така е като рипате срещу троли — сподели Клаус.
— Трола! — двамата се ококориха внезапно. — Къде е?
Джуджето се усмихна.
— Опитах се да го науча да лети.
— А? — не разбра Алекс.
— Не стана — отвърна отнесено Клаус, сетне намигна на двамата. — Казах ви още като се запознахме, че тролите не ме плашат изобщо.
Алекс се сети обаче и за виновника на всичките проблеми.
— А къде е дракончето?
— Офейка — отговори джуджето — вероятно да търси мама. Аз казвам ние да се махнем, преди тя да е дошла.
— Каква неблагодарност — засмя се Роло. — Само наш Алекс обаче може да се нахвърли върху трол заради съчувствието си към дракон.
— И само наш Алекс може да даде лековит еликсир на човек, който постоянно се заяжда с него — отговори Лиянна, — затова си го обичам такъв. — Сетне се наведе и за втори път го целуна по устните.
Алекс замръзна. Първия път може би беше случайно, но втория… Момчето усети как стомахът му се сви от емоцията и го изпълни чувство на радост. Миг по-късно елфата се изправи.
— Време е вече да тръгваме. Мама дракон може да дойде всеки миг, а си мисля, че дори Клаус не може да победи дракон.
— Не съм опитвал — сви рамене джуджето, но потръпна.
Двамата младежи се изправиха бавно и полека и поеха отново на път, макар и леко залитайки. Клаус обаче този път вървеше по-бавно, а и Лиянна бе близо до Алекс, в случай че младежът почувстваше пристъп на слабост. Той я помоли да помага и на Роло, но гордият моряк отказа.
— Срещата с трола ни сплоти — по едно време отбеляза Алекс.
Клаус сардонично отбеляза:
— Несъмнено битка с трол е добър начин за заздравяване на едно приятелство. Сигурно, ако се бяхме били с лорд Дакавар, щяхме да тропнем един танц.
Четиримата се засмяха, макар всеки един от тях наум да си пожела никога да не се сблъска с Рицаря на Смъртта. Старата легенда, разказана им от джуджето, изглеждаше невероятно правдива в мрачните пещери.