След няколко часа ход Алекс и Роло бяха съвсем изморени, тъй като все още бяха доста замаяни от ударите на огромния пещерен трол, независимо от благотворния ефект на целебния еликсир.
Четиримата спряха да нощуват в малка издатинка и заспаха едновременно, твърде изморени за да мислят за предпазни мерки, въпреки обезпокоителния брой оркски гравюри по стените.
Алекс се събуди, от неприятното усещане, как нечии силни длани извиват ръцете му зад гърба, след което ги връзват с въжета, а в устата му натикват мръсен парцал. Той отвори широко очи и видя Клаус и Лиянна — овързани като колбаси и със запушени усти. Очите на джуджето святкаха гневно и бяха пълни с погнуса, същото чувство лъхаше и от погледа на елфата.
Алекс дочу стонове отстрани, обърна глава и видя, че Роло се опитва да се съпротивлява. Обкръжен от петима орки обаче, дори здравият моряк нямаше шанс. Един от зверовете заби юмрука си в стомаха му, изкара му дъха и го преви на две, докато другите бързо го овързаха.
В този миг пред погледа на Алекс се извиси черният силует на огромен орк, пред който убиецът от кръчмата „До последен грош“ изглеждаше като ангелче. Той бе наметнат с тежко вълнено наметало, а под зелената му кожа играеха мощни мускули. Плътта му бе покрита с отблъскващи татуировки на жертвоприношение, а зъбите му бяха изпилени и остри като бръснач. Около широкия му врат имаше гердан от зъби на различни създания, а над несъразмерно голямата си глава бе спуснал дълбока качулка, която хвърляше сянка по и без това уродливото лице и го правеше още по-отблъскващо.
— Аз съм Каджар, Върховния Жрец на Прокълнатия — каза чудовището, — а вие ще бъдете негови жертви.
Сетне звярът се обърна към спътниците си и нареди:
— Ярр дагга арр кахх срат!
След което оркската банда понесе плячката си незнайно накъде.
„Дум, дум, дум“, ехтяха оркските барабани — монотонен тътен, който бе в пълно съзвучие с адската атмосфера в подземния град на зелените същества — уродливи каменни постройки, построени без план и ред, почти нахвърляни една върху друга и населени с отблъскващи, гнусни създания, пъплещи напред-назад и просващи се ничком всеки път, колчем Каджар минеше.
Алекс и приятелите му бяха вързани за колове над огромен площад в центъра на града пред гигантска статуя на Прокълнатия — огромна закачулена фигура, изваяна от гранит, пред която се издигаше олтар за жертвоприношения. Коловете бяха разположени в кръг около него, а в краката на всеки един от пленниците лежаха неговите оръжия.
Вече ден и половина жертвите на орките стояха в това тежко положение и Алекс почти се молеше да умре. Беше целият схванат и изтръпнал, беше му причерняло, а от мръсния парцал в устата постоянно му се гадеше. Орките бяха смъкнали доспехите от него и ги бяха стоварили в краката му и той се чувстваше безпомощен и безполезен.
И другите не бяха по-добре. Роло се бе съпротивлявал най-много, поради, което орките го бяха пребили. Целият в синини, той висеше безжизнен на своя кол и Алекс се чудеше дали е още жив.
Клаус не издаде нито звук и макар орките да го плюха и дращеха, докато го бяха окачвали на кола — той постоянно ги гледаше някак насмешливо, все едно не могат да го достигнат.
На лицето на Лиянна бе изписано върховно отвращение и много тревога за другарите й, особено за Алекс, към когото често поглеждаше уплашено.
Часът на жертвоприношението явно наближаваше, защото отвсякъде се стичаха орки, а Каджар обикаляше напред-назад, ръмжейки и крещейки, от време на време спирайки се пред някой от пленниците, зъбейки му се и ругаейки го ту на общия ралмийски език, ту на собствения си оркски.
Когато тълпата орки стана предостатъчна, Каджар се обърна към тях и започна да държи протяжна реч на родния си език, често прекъсвана от аплодисменти и ревове на тълпата. В това време оркски жреци накладоха огън пред олтара на Прокълнатия и започнаха да го обикалят, ломотейки безсмислени молитви и час по час хвърляйки се по очи на земята.
Алекс затвори очи. Значи така щеше да свърши всичко. Цялото пътуване досега, приятелството му с Роло и Клаус, незапочналата му любов — сега смееше да я нарече така — с Лиянна, заръката на Санарос и собственият му млад, безсмислен живот. Очите на момчето се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по мръсното му лице.
Каджар ги видя и избухна в гръмък смях. Скоро целият оркски площад се дереше от безумен кикот. Лиянна и Клаус погледнаха със съчувствие момчето, а Роло, макар и почти смазан от бой, се поразклати на въжето си, но това предизвика само още по-бурния смях на оркския върховен жрец.