Пламъците пред Олтара на Прокълнатия вече лумтяха бурно и Каджар започна да им се кланя, удряйки чело в земята и повтаряйки неразбираеми напеви.
По едно време пламъците се разклатиха и се чу тътен, различен от барабаните.
Дум. Дум. Дум.
В първия момент Алекс си помисли, че самият Прокълнат ще му се яви, за да изтръгне душата му, в която се прокрадна лепкав, непознат досега страх.
От смъртта. И от това след нея.
Тогава обаче момчето забеляза нещо странно. Орките започнаха да се споглеждат тревожно и нервен шепот изпълни тълпата им.
Дум. Дум. Дум. Дум.
Тътенът стана по-чест и по-силен, и Каджар се изправи. На лицето му, тъй надменно допреди миг, сега се четеше страх.
В този момент във въздуха се разнесе неистов рев. С върховно усилие на волята Алекс завъртя главата си настрани и застина.
Извисяващ се високо над каменните постройки на орките, от сенките на гигантската пещера, където се намираше подземният град, бе изпълзял огромен златисточервен дракон с гигантски криле, който с тежките си стъпки събаряше първите предградия на оркското селище.
Неистовият му рев отново изпълни пещерата и този път бе придружен от огромна струя пламък, която взриви десет сгради едновременно, пръскайки ги като постройки от карти.
И в този миг орките се разбягаха. Пръв от тях това стори „храбрият“ Каджар, който смъкна наметката си, заряза всякакви молитви и химни и запрепуска като преследван глиган накъдето му види погледа. При тази гледка, първи хукнаха другите жреци, а подир тях припнаха и останалите орки. Без да бърза, драконът се зае да събаря жилищата им едно по едно (или по-точно, десетина по десетина), като за целта използваше или огнения си дъх, или мощните си лапи, или гигантската си опашка, която се люлееше насам-натам. Ако някой нещастен орк се появеше пред погледа на звяра, драконът ловко го клъвваше, подобно на кокошка, изяждаща дъждовен червей.
Алекс не можеше да откъсне поглед от завладяващата гледка, напомняща му японски филм за гигантски чудовища, когато чу стон до себе си и се обърна. Това, което видя, го смая. Неустрашимият Клаус се гърчеше във въжетата си и очите му бяха ококорени от див ужас. Той успя да изплюе някак си оркския парцал и изкрещя:
— Проклятие, този е просто огрооомен!!!
Алекс поклати невярващо глава и хвърли поглед на Лиянна. Елфата изглеждаше възхитена от мощта на червения звяр, макар и потресена от разрушенията, които причиняваше за секунди. Що се отнася до Роло, главата му бе клюмнала надолу и Алекс не можеше да прецени дали е изпаднал в униние при вида на новото чудовище или просто отново е изгубил съзнание.
В това време драконът вече бе разрушил три четвърти от града и се отправи към тях.
— Това е краят — бодро оповести Клаус. — Съжалявам, момчета и момичета, не трябваше въобще да ви водя тук.
Драконът ги приближи, стъпвайки внимателно, за да не ги смачка, сетне се изправи на задните си лапи и се отпусна върху статуята на Прокълнатия, както куче прегръща стопанина си. Грозният паметник с жално скърцане се разпадна под тежестта на червения звяр.
Чудовището, сякаш доволно от себе си, наклони глава към последните няколко останали постройки и издиша финална струя пламък, която ги превърна в пепел.
— Така — изведнъж се чу щастлив женски глас, като на готвачка, току-що приготвила вкусна торта. На Алекс му трябваше известно време, за да разбере, че гласът е на дракона, — вече можеш да дойдеш, миличък.
Туп, туп, туп — и от пепелищата се появи малкото драконче, което Алекс бе спасил. Младежът се ококори.
— Браво, мамо! — чу се тънък момчешки глас и дракончето се изправи на задни лапки, оглеждайки завързаните на кол спътници — единствените останали в пандемониума — Тези са — одобрително добави то.
— Ами хайде, освобождавай ги тогава — каза червеният дракон нетърпеливо.
Синът й щастливо реши да изпълни заръката и малките му остри зъбки скоро скъсаха въжетата около ръцете на Алекс. Момчето падна напред, махна парцала от устата си и пое жадно въздух. Цялото тяло го болеше, а крайниците му направо боцкаха от първото раздвижване от часове насам.
Алекс се изправи с мъка, а дракончето вече бе освободило Лиянна, която се спусна на земята и се втурна към момчето.