— Добре ли си? — попита тя.
— Да — кимна Алекс задъхан. — Аз да, но…
— Сигурен ли си, че трябва да пускаме джуджето, миличък — внезапно се разнесе дълбокият глас на червения дракон.
— Да, мамо, той уби трола — отговори синът и зъбките му скоро освободиха Клаус, който падна, претърколи се и погледна дракончето като отровна змия.
То обаче вече бе притичало до Роло и скоро морякът се просна по очи, останал без сили.
— Бедната твар — констатира майката със съчувствието, с което богаташките в света на Алекс коментираха умрелите гълъбчета. — Явно е взела-дала.
— Не! — възкликна Алекс и се разтършува в струпания до кола му багаж.
Успя да намери целебния еликсир и изтича до поваления си приятел. Той бе целият в синини и всеки негов дъх бе пресипнал стон. Алекс отвори устата му и изля в нея остатъка от еликсира си.
Роло изпъшка, отвори очи и като видя момчето, поклати уморено глава.
— Алекс, ти… изхаби всичкия…
— Тихо — отвърна момчето и помогна на моряка да се изправи, мятайки ръката му през раменете си. — Спокойно, сега ще се оправиш.
— Няма ли да тръгваме вече — чу се зад тях троснатият глас на майката дракон. — Не мога цял ден да стоя тук.
Алекс я погледна въпросително, а Роло, който внезапно забеляза съществуването й, почти извика.
— Къде да ходим? — попита слабо Алекс.
— В гнездото, разбира се — каза малкото драконче и дотича до двамата. — Каним ви на гости.
Клаус проплака отстрани, а Лиянна изглеждаше твърде смаяна, за да реагира.
— Хайде качвайте се и да тръгваме вече! — настоя червеният дракон и нервно тропна с опашка, събаряйки няколко по чудо останали здрави основи на оркски къщи.
— Момент! — Алекс стана и започна да събира багажа си. Роло уморено прибра сабята си и падна на колене, все още съсипан от оркския побой.
— Ти си най-уморен, качвай се пръв — каза драконът майка, взе го в устата си като птиче и го постави на гърба си.
— Ти си втора!
Миг по-късно и елфата бе на гърба на драконката.
— Ти, дето си като трепетлика, идеш трети — и врещящият във въздуха Клаус се озова до Лиянна и отпусналия се върху драконовия гръб Роло.
Джуджето стискаше своя уред до гърдите си като кукла, която трябваше да го спаси от кошмар.
— А ти, дето сина ми толкова те харесва… защо си се навлякъл в тия лъскави дрешки?! — Драконът критично изгледа бронята на момчето. — И какво си мислиш, че можеш да постигнеш с този бодил — рече драконът майка визирайки меча. — Хм, в който между другото има люспа от моя вид — внезапно забеляза тя. — Но после ще ми обясняваш.
И след една секунда висене във въздуха Алекс също се намести до спътниците си.
— Вилхелм, качвай се и ти! — строго рече червеният дракон.
— Но, мамо! — възрази дракончето. — Мога и сам да летя!
— Не, не можеш! — кресна майката — и не спори с мен, защото ей сега ще ти изхвърля приятелите насред тоя мравуняк!
Алекс с ужас установи, че звярът има предвид оркския град. В този момент дракончето с недоволно мърморене се вкопчи в опашката на майка си.
Червеният звяр плесна с огромните си криле и полетя във въздуха, издигайки се нагоре до най-тъмните висини на извисяващия се десетки метри свод, откъдето през грамадна пещера в тавана се заиздига много, много нависоко, докато в един момент не излезе през един отвор на открито.
Алекс погледна надолу и настрани и видя, че се намират на връх, обгърнат от облаците. Режещият студен вятър развя русите му коси и ги посипа със скреж. Обзето от еуфория, момчето извика:
— Уоу! Уоу!
До него Клаус изглеждаше сякаш всеки момент ще се разплаче, а Лиянна бе зяпнала от почуда и възхита. Дори омаломощеният Роло понадигна глава и измъченото му лице се разкриви в щастлива усмивка.
— ВИЛХЕЛМ! — чу се истеричният писък на драконът майка, разваляйки вълшебния миг. — Веднага се хвани обратно за опашката ми!
— Мамо, виж, аз летя! — засмя се по детски дракончето и мина покрай нея, правейки лупинги.
— Ох, не мога повече с това детенце — почти изхлипа червеният дракон и полетя подире му. — Стой тук, малък немирнико!
Накрая стигнаха съседен връх, откъдето се спуснаха в огромно гнездо, което по преценка на Алекс можеше да побере половин Хадънсвил.
Драконката спусна хората като по пързалка върху купчина сухи листа и после се разкрещя на кацналия си син: