— Повече няма да ти нося никакви играчки, калпазанин такъв! Марш в ъгъла и никакви агнета днес!
Дракончето се сви и пълзешком отиде в края на гнездото. Сетне майка му се извърна към гостите си.
— Вие стойте тук и ако ви е мил живота не скачайте от гнездото. Аз отивам на лов.
Сетне огромният червен звяр хвръкна във въздуха и отлетя някъде надалеч.
Каджар невярващо пристъпи към руините на града. На неговия град. Каменната глава на Прокълнатия тъжно се търкаляше нейде настрани, а това, което доскоро бяха гордо издигнатите постройки на народа му (поне по преценката на въпросния народ) в момента бе станало на сол.
Самият народ се бе сгушил нещастно в околните пещери и още не смееше да се покаже.
На Каджар му идеше да се разреве. До преди час всичко това беше негово. До преди час той бе могъщ владетел.
Сега драконът бе унищожил всичко, ей така, между другото и всичко това заради някакви незначителни хора и едно джудже.
— Не може да бъде — проплака оркският първожрец. — Това е сън и сега ще се събудя.
Но изобщо не се събуждаше. Това беше жестоката, грозна и донякъде банална действителност. Защо? Какъв беше интересът на дракона да извърши това разрушение, след като години наред изобщо не ги беше закачал.
Внезапно Каджар усети да го лъхва хлад. Оркът вдигна очи от пепелищата и безсилно се отпусна на колене, обзет от внезапен страх.
Драконът бе по-малкият му проблем.
От мрака и пушилката към него пристъпяше страховит силует в черни доспехи, черно наметало, с рогат шлем, изпод който обаче нямаше лице, а само две безмилостни червени цепки — очите на лорд Дакавар, Рицарят на Смъртта. Зад него крачеха четири скелета, облечени във вехти ризници, чиито празни очни кухини грееха с отровнозелена светлина, а костеливите им пръсти стискаха копия.
— Господарю — прошепна оркът и удари чело в земята.
— Глупак — изхриптя Черния лорд, а гласът му долиташе като изпод стар саркофаг. — Твоята некомпетентност и лакомия изложиха дълго обмисляния план на Господаря на опасност.
Рицаря на Смъртта бавно изтегли меча си — дълго, черно острие, обсипано с руни, навяващи хлад и отчаяние.
— Но аз… — Каджар започна да заеква, а тялото му се покри със студена пот. — Аз исках да…
— Ти провали всичко — Господаря, мен, твоя народ. Отчайващата ти простотия доведе дори и до разрушението на прекрасното светилище на Вземедушеца.
— Простете! — изписка оркът обезумял от страх.
Лорд Дакавар вдигна меча си:
— Сега ще платиш за твоята безидейност и липса на въображение.
Мечът на Черния лорд се спусна надолу. Чу се кратък писък.
Рицаря на Смъртта се обърна към един от оцелелите оркски жреци, свил се наблизо, треперещ като лист, посочи го с окървавения си меч и каза:
— От днес ти си първожрец на Господаря Вземедушец сред орките. Не ме разочаровай, иначе ще последваш участта на предшественика си.
Сетне лорд Дакавар обърна гръб на орките и изчезна заедно с ужасните си скуайъри така, както беше и дошъл.
Малкият дракон Вилхелм искрено се радваше на гостите си и непрекъснато бърбореше, разказвайки им за това как успял да убеди майка си Клара да им помогне. Особено много се радваше на Алекс, който считаше за най-добрия си приятел, тъй като пръв му се бе притекъл на помощ. Дракончето постоянно идваше при момчето и се закачаше с него, полека захапвайки крака му или пък гушейки се в него.
Това развесели Алекс, който от самото начало бе харесал животинката. Младежът обаче се почуди на нещо:
— Защо, когато първия път се видяхме, не ми каза нищо?
Дракончето го погледна дяволито:
— Не си ме питал — а после отиде да поиграе и с Клаус. Джуджето бе върнало самообладанието си, но постоянно повтаряше:
— Кой би повярвал, че ще се озова в драконово леговище.
— Това е гнездо, а не леговище! — възмути се Вилхелм.
Лиянна бе запленена от малкото люспесто същество и постоянно го следваше, за да го погали. Дракончето полека разперваше малките си криле и се оставяше да го чешат от вътрешната им страна, която бе нежна и чувствителна.
В това време Роло погледна през ръба на гнездото и каза:
— Имате ли си идея на каква височина сме?
— Приблизителна — отговори Клаус. — Три километра.
— Как го изчисли — зяпна Алекс, който също бе погледнал навън и видя, че земята долу му изглежда като на географска карта.