— Знам на кой връх сме — Орловия Нокът — обясни джуджето. — Но не знаех, че на него има драконова бърлога.
— Гнездо! — обидено поясни Вилхелм отново. Сетне се обърна към чешещата го Лиянна и се озъби: — По-леко!
Елфата се усмихна и започна да гъделичка дракончето в основата на крилете му.
— Ау — засмя се то и се загърчи. — Престани!
Лиянна обаче бе напипала слабото място на създанието и продължи да го гъделичка, докато дракончето не падна по гръб и не започна през смях да се моли:
— Милост!
— Не съм предполагал, че ще видя дракон в такова положение — промълви Клаус. — Гледам и не мога да го повярвам.
Алекс наблюдаваше ситуацията развеселен, когато Роло се приближи до него.
— Хмм, извинявай, искам да ти кажа нещо — морякът изглеждаше притеснен.
— Кажи — момчето се обърна към него усмихнато. — Някакъв проблем ли има?
— Не — бързо отговори Роло. — Това, което направи с еликсира. Даде ми го целия… благодаря ти.
Алекс беше учуден.
— Естествено, че ще ти го дам — сви рамене той. — Не беше добре и имаше нужда от него. Какво друго да направя?
Роло погледна към облаците, които бяха в общи линии до гнездото.
— Как да ти кажа… родителите ми бяха търговци и постоянно пътуваха. Нямал съм много приятели и след като блатните духове ги погубиха, нещата не се промениха за добро. Мисълта ми е… — Роло се поколеба. — За пръв път някой прави нещо за мен, без да му е платено или да очаква нещо в замяна.
Алекс се умълча за миг, сетне отвърна:
— Там, откъдето идвам, не бях лишаван от нищо, но… бях не по-малко чужд, отколкото съм тук. Разбираш ли… — сега бе ред на Алекс да се поколебае. — Аз израснах при чичо си, далеч от мястото, където съм роден и никога не ме приеха за свой, а и аз не бях. Никога не съм имал приятел, с който да… — младежът преглътна — … да се поразходим, да идем на кино или на дискотека — момчето се усети, че говори непонятни за моряка неща. — Както и да е. Просто нямах приятели.
В един миг и двамата се загледаха в облаците.
— Аз се отнасях лошо с теб, Алекс — призна накрая Роло. — Извинявай!
— Не се притеснявай за това — усмихна се момчето и сложи ръка на рамото му. — Не се сърдя.
— Елфата е права за теб, Алекс. Ти си много добър човек. Приятели?
Роло протегна ръка към него.
— Приятели! — кимна момчето и двамата си стиснаха ръцете.
В този миг зад тях падна една умряла крава.
— Аа! — Лиянна се стресна и отскочи назад, а Вилхелм се изправи и изписка.
— Мамо!
И наистина миг по-късно червеният дракон кацна в гнездото и започна да се храни с животното, което бе пуснал, като внимателно отделяше най-вкусните части за сина си, който от своя страна лакомо захрупа.
Докато наблюдаваше вцепеняващата гледка на хранещия се дракон, Алекс се сети за един забравен спомен от детството си, когато лекомислено бе гледал късен филм на ужасите. Във филма се разказваше за тиранозавър рекс, дошъл неизвестно как в нашия свят и започнал поголовно избиване на тийнейджъри в някакъв колеж. Филмът беше евтино направен и понеже злодеят беше гумена кукла режисьорът бе компенсирал с отвратителни сцени, в които динозавърът ръфа и поглъща многобройните си жертви.
Алекс не бе ял два дена след въпросния филм и докато гледаше какво прави Клара с нещастната крава се замисли колко ли време ще му отнеме съвземането сега. Момчето усети как вътрешностите му се бунтуват, а Лиянна направо извърна поглед, пребледняла. Дори Роло изглеждаше леко вцепенен от това, което се разразяваше пред очите му и се изплези в знак на погнуса.
— Ох, как бях изгладняла — по едно време каза Клара и лениво седна настрани. — Вилхелм, ти наяде ли се?
Дракончето обаче бе заето да рови из нещастния череп на кравата и не отговори.
— Господи! — възкликна Лиянна, когато се обърна и го видя, сетне пак се извърна, вглеждайки се в облаците.
Драконът критично изгледа свилите се в ъгъла Роло, Алекс и Клаус и изтърси:
— Вие си горяхте храната, преди да ядете, нали? — и без да дочака отговор, Клара изстреля една огнена кихавица, която буквално препече един къс оцеляло месо.
Алекс се ококори удивено, но Клаус сви рамене, приближи опърлените остатъци от кравата и заяде.
— Вкусно ли е? — попита Роло на шега.
— Не — отговори съвсем сериозно Клаус, — но засища.
— Я кажете — обади се драконът, вече нахранен и в настроение за разговор, — вие как се озовахте в онова оркско леговище.