— Тя е принцеса, Алекс — отвърна Роло.
— Е, да, ама аз пък съм рицар, изпратен от архимага — начумери се младежът.
— Освен това е елф — контрира морякът.
— Да, обаче… ъъ… — Алекс се запъна.
— Остави момчето да помечтае! — каза Клаус на Роло, смеейки се. — И по-странни неща са ставали.
— Вярно е — кимна примирено Роло. — Веднъж една гномка се влюби в блатен дух.
Клаус избухна в гръмогласен кикот, а Алекс зяпна:
— Шегуваш се.
— Какво стана? — попита смеещото се джудже.
— Тя реши да го свали, като го хлопне с бухалка по главата. Той се разпльока на много неприятна локва. Гномката се почуди какво става, пък после се изкъпа с нея.
— Отвратително — възмути се Алекс, докато джуджето започна да се смее още по-гръмко.
В този момент в стаята им влезе висок елф с превзето изражение на лицето, който им съобщи патетично:
— Негово величество крал Арлеанн Трети ви кани на аудиенция след половин час. Моля последвайте ме. А вие — елфът погледна Алекс, — моля елате с бронята си.
— Аз по принцип си ходя с нея — сви рамене момчето, докато поставяше доспехите си, които освен всичко, се и слагаха сравнително бързо.
До него Роло просто зави традиционната кърпа на главата си.
— Трябва и аз да си имам нещо отличително — съобщи той на гледащия го неодобрително елф.
— И да не ми пипате вещите! — помаха с пръст джуджето, след като се уви в палтата си, въпреки че в Гората бе много по-топло, отколкото в Планината.
Тримата последваха елфа по серия от въжени мостчета и дървени стълби, които най-накрая ги отведоха на малка поляна, където на дъбов трон стоеше елфическият крал. Той бе висок, с тъмноруса коса, като годините съвсем леко бяха помрачили прекрасния му лик. На главата си носеше венец от сплетени върбови клонки, поръсени с нещо като сребърен прашец, а в ръцете си стискаше сребърен жезъл. Лиянна и Рианн стояха на почтително разстояние зад него, а до тях бе застанала жена, която бе копие на елфата, но изглеждаше малко по-възрастна — вероятно нейната майка. Полянката около тях бе пълна с елфи и кентаври, които тихо шумяха, чакайки гостите. Щом ги видя, кралят се понадигна и махна с ръка:
— Добре дошли, скъпи гости. — Гласът му бе дълбок и мелодичен, — от разказа на щерка си разбрах, че сте я спасили от тъжната участ да бъде погубена от гномски мародери, а по-късно, пак с вас, е избегнала неизбежна гибел по стръмните чукари на Планината на Забравата. Народът на елфите и аз лично ви дължим благодарност за това.
Отвсякъде се разнесоха ръкопляскания и Алекс леко се притесни, след което го изпълни непознато, топло чувство. У дома в Хадънсвил никой никога не го бе поздравявал така. За пръв път откакто Санарос му бе дал непобедимите доспехи, Алекс отново се почувства — макар и в по-малка степен — уверен, че това, което прави има смисъл и не е някакъв странен сън, от който всеки миг ще се събуди.
До него Роло също се посмути и започна да се оглежда нервно — и за него цялото това внимание беше непривично. Клаус обаче им изшътка авторитетно:
— Я се поизпъчете малко!
След като аплодисментите позаглъхнаха, крал Арлеанн Трети продължи:
— От разказа на своята дъщеря обаче чух най-интересни и причудливи новини. Чух, че Перлата на Феникса отново е в Ралмия.
Полянката се разшумя, отвсякъде елфите и кентаврите започнаха тревожно да си шептят.
— Научих, че и младия рицар, известен като Алекс, е изпратен от архимага Санарос като спасител, който трябва да намери скъпоценността. Това е благородна мисия без съмнение и ни дава надежда, че Санарос не е забравил своя дълг към Ралмия, както мнозина смятат.
Един кентавър излезе напред:
— Санарос плю на Ралмия! От години той не излиза от своя замък! Няма избор на нов крал! Санарос е узурпатор, криещ се зад лъжи и легенди за пророчества и прокълнати!
Част от площада екна одобрително, друга възрази. Преди да настане какофония, Арлеанн вдигна ръка и накара мнозинството да замълчи:
— Нека сър Алекс каже какво наистина се е случило.
Алекс се притесни силно, но Клаус го побутна напред и момчето след прокашляне започна:
— Първо искам да ви кажа, че архимага Санарос е, ъмм, добър човек. Той обаче е зазидан в замъка си. Прокълнатия е направил заклинание, което не му позволява да излезе навън.
Тълпата се умълча, стъписана.