Крал Арлеанн се намръщи.
— Това, което казваш, е много сериозно. Считаше се, че замъка на Върховния Крал на цяла Ралмия има непобедима защита и не може да се омагьоса отвън.
— Прокълнатия е успял — убедено отвърна Алекс. — Аз… ъъ… как да кажа, бях призован с магия от земи, извън пределите на Ралмия.
Мълчанието стана още по-тежко. Алекс си даде сметка, че досега бе разкрил истината за произхода си само на най-близките си приятели. Разбира се, елфите и кентаврите наоколо не бяха глупаци и стопроцентово се досещаха, че той е отнякъде много далеч, но го възприемаха като нарочен от Санарос воин и не задаваха много въпроси, но сега, когато и те разбраха, че е пришълец от друга земя? Дали щяха да го приемат?
— Архимага ме натовари със задачата да открия Перлата — продължи притеснено Алекс. — И аз ще направя каквото е във възможностите ми, за да не се проваля.
Кралят се облегна назад. Погледът му се спря задълго на Алекс, а когато заговори, гласът му звучеше по бащински загрижен:
— Архимагът ти е дал могъщи оръжия, за да се справиш, а виждам, че си успял да намериш и съюзници по пътя, но дори и с Меча на Дракона и Бронята на Сребърната Луна, задачата ти е нелека. Кентаврите прорицатели ме тревожат с лоши вести. Прокълнатия се раздвижва и неговата сянка замъглява всичко. Птиците ми носят злокобни слухове, казват, че силует на рицар, не от тленния свят, ги хвърля в ужас и сковава всичко живо. Казват, че лорд Дакавар отново броди в земите на живите.
— Проклятие — изръмжа Клаус, — дано да не е вярно.
— Но и в най-мрачните времена има капка надежда — каза кралят. — Ние ще те снабдим с провизии за дългия и тежък път, сър Алекс, и ще се молим късметът да ти се усмихне. А днес забрави за грижите и се усмихни, тъй като дъщеря ми ще изпълни танца на Пълнолетието, на който ти ще имаш уникалната възможност да присъстваш, докато приятелите ти ще отдъхват с вкусни гозби заедно с останалите ми поданици. А сега е време за тържество!
След тези думи на полянката бяха донесени маси, отрупани с плодове и зеленчуци, носени от яки кентаври.
— Съжалявам, но в нашите земи не се яде месо — обясни елфическият крал. — Затова пък с удоволствие пием мляко.
Вечерята продължи дълго и Алекс имаше чувство, че в нея взема участие цялото кралство. Удивително обаче, никой не се буташе, блъскаше и пререждаше, за разлика от коктейлите на чичо му Бърнард, където знайни и незнайни люде се ръгаха с лакти за някой сандвич. Плодовете на елфите бяха невероятно вкусни, свежи и сочни и момчето изяде голямо количество от тях. Същото сториха Роло и Клаус, макар джуджето да мърмореше, че няма „мръвчица“.
По някое време се стъмни и месечината изгря на небето. Алекс слушаше с интерес една от историите на Роло как уловил петметрова есетра, когато от нищото се появи принц Рианн.
— Ела, о, храбри рицарю — каза той с лека ирония, след което продължи по-сериозно. — Сестра ми би искала да присъстваш на танца й, а аз не бих искал да я разочароваш.
Момчето кимна:
— И аз самия не го искам — отвърна малко дръзко Алекс и последва принца из криволичещи между дърветата пътеки, които го изведоха на друга поляна, огряна от лунната светлина.
Тревата бе дъхава и мокра от странна сребриста роса. Лиянна стоеше облечена в странна премяна, накичена с венец от горски цветя. Щом видя Алекс, тя се усмихна и приближи до него:
— Благодаря ти, че дойде.
— Аз… — понечи да каже момчето, но тя вече се отдалечаваше, отивайки до баща си, който стоеше в страни от тях, заедно с майка й и един престарял кентавър със сребърна флейта. Арлеанн вдигна ръка и когато я свали, кентавърът долепи флейтата до устните си и започна да свири приказно красива омайна мелодия.
— Сега ще видиш силата на елфите, човече — прошепна принц Рианн. — Ще бъдеш един от малцината от твоя род, имали такава възможност.
Лиянна започна да танцува в такт с мелодията, първоначално по-бавно, а сетне по-бързо и по-бързо, изпълнявайки странни акробатични движения. Тялото й оставяше светещи линии — сребърна магия във въздуха.
Алекс стоеше зяпнал от възхита и не бе единственият.
— Великолепна е — прошепна Рианн, красивото му елфическо лице изразяваше пълно възхищение.
Крал Арлеанн и съпругата му се прегърнаха, горди с чедото си, а цялата поляна засия от танца на елфическата принцеса.
Тя приближи баща си с грацията на кошута и целуна ръката му, а той вдигна жезъла в другата си ръка и я благослови. Подир това Лиянна прегърна майка си — всичко това танцувайки — и получи целувка по челото.