Младата елфа елегантно коленичи пред свирещия кентавър, сетне направи няколко превъртания и пръстите й се докоснаха с тези на Рианн. Той й кимна окуражително, а лицето му изразяваше безрезервна братска обич, която принцът през цялото време бе прикривал с насмешливото си поведение.
Миг по-късно Лиянна се озова пред Алекс. Дъхът на младежа секна. Той искаше да каже много неща, да я поздрави, да коленичи… но елфата прекъсна всичко с един простичък въпрос:
— Обичаш ли ме, човешко дете? — Лунната светлина я озаряваше от главата до петите, червената й коса приличаше на огън около красивото лице, а тялото й бе като изваяно от слонова кост.
В този миг Алекс разбра. Чувството, което бе тлеело от самото начало в сърцето му, лумна като пожар в гърдите и извади дълго напиралите да излязат думи:
— Обичам те — каза той просто.
Лиянна приближи устните си до тези на момчето и за миг двамата се сляха в едно. Когато приказната целувка свърши, секна и мелодията на кентавъра.
— И аз те обичам — отвърна елфата. — И няма значение какъв си като раса или от кое селение идваш.
— Аз… — заекна Алекс.
— Нито има значение аз каква съм — прекъсна го отново Лиянна. — Важното е, че се обичаме. И аз никога няма да те оставя. Тръгвам с теб към Храма на Оракула и отвъд, към Перлата на Феникса.
В небето изтрещя гръм и изневиделица заваля дъжд.
— Щеше ми се да не бе давала това обещание, мила — чу се гласът на крал Арлеанн. Старият елф бе приближил двамата млади незабелязано. — Но дадената дума е хвърлен камък, а изборът ти на годеник, и може би партньор в живота, е изцяло твой. Все пак — Арлеанн вдигна ръка, — преди да тръгнеш, искам да приемеш подаръка на твоя брат.
Принц Рианн застана до баща си и измъкна изпод плаща си дълъг златист лък и колчан със стрели.
— Изковах го за теб, сестрице — каза младият елф. — Той никога няма да те изостави. Нито пък ще пропусне. Надявах се да си остане декоративна вещ в дома ти, но не било така писано.
— А що се отнася до теб — принцът погледна Алекс и се намръщи, — не смей да разочароваш сестра ми!
— Той няма да го стори — обади се изненадващо майката на Лиянна. — Мога да позная истинската любов и тя пламти в очите му, както и в тези на моята малка сърничка.
— Нека съдбата бъде благосклонна към вас — каза крал Арлеанн. — А сега отивайте да празнувате. Сигурен съм, че приятелите ви чакат — и устните на краля елф се разшириха в окуражителна усмивка.
Когато Алекс и Лиянна се върнаха на тържеството, кентаврите вече свиреха нежна музика и всички танцуваха, въпреки ромонещия дъжд, който не само не им пречеше, но като че и обгръщаше танцуващите в бляскав ореол. Елфически младежи и девойки се разминаваха със своите родители с елегантни стъпки на танц, подобно на валс. Роло бе успял да завърти главата на съвсем млада елфа и накичил цвете на ухото си ловко се въртеше около нея, докато Клаус танцуваше с достолепна елфическа дама, очевидно трогната и развеселена от вниманието му.
— Наш ред е — каза Лиянна.
— Аз… ъъъ… не мога да танцувам — изчерви се Алекс.
— Ще се научиш — отвърна елфата и в следващите часове двамата изкараха най-хубавите мигове от живота си досега.
И когато накрая приключиха с танците, капнали и уморени, в сърцата и на двамата цареше чувство на върховно щастие и удовлетвореност.
— Дааа… каза малко по-късно Клаус, докато с Роло и Алекс си лягаха, изтощени от нощния танц и мокри от топлия дъжд. — Принцесата на елфите и момчето от друг свят. Направо може да се напише балада.
Той и не знаеше колко е прав.
Не всички обаче бяха тъй щастливи в тази прекрасна, късна есенна вечер в Ралмия. На десетина мили от мястото, където Алекс и Лиянна доскоро бяха танцували, една страховита черна сянка коленичи до малко горско изворче и хвърли в бистрите води листенца имел, черен като нощта. Сетне изтегли дългия си, лъхащ на скръб меч и разбърка водата, която забълбука и закипя, сякаш отдолу изригваше вулкан.
Лорд Дакавар прибра оръжието си и смирено коленичи, когато страховитият образ на Прокълнатия изпълни нощния мрак.
— Докладвай — гласът, напомнящ пращене на настъпени сухи есенни листа проряза околната тишина.
— Момчето спасител и неговите приятели са гости на крал Арлеанн, господарю мой — започна Рицаря на Смъртта. — Аз наказах оркските жреци, които поради некадърност допуснаха риск от объркване на плановете ви, господарю. Какво да правя с червения дракон, който е сринал вашата статуя?