Прокълнатият прошепна отговора бавно, сякаш дъвчеше всяка дума като вкусна хапка, която му даваше сили:
— Избий ги всичките, мой верни рицарю! Избий ги до крак!
Нападението
Събудиха се рано сутринта почти едновременно. Клаус стана първи, малко подир това се размърда и Роло, а накрая очи отвориха и Алекс, и Лиянна. Беше още призори и навън бе тъмно. Облякоха се набързо, приготвиха багажа си и слязоха да закусят. Кръчмарят бе станал рано и им сипа малко топла попара. Ядоха с апетит, защото знаеха, че денят пред тях е дълъг и вероятно ще го изгубят в търсене на подходяща баржа. Пътят им до Града на Раците бе най-пряк по река Снежноструйка, която извираше като бистър поток от Планините на Забравата, минаваше покрай Града на Пророците и се вливаше в Морето.
Алекс вече бе привършил с яденето си и ровеше с дървената лъжица по дъното на купата, от която се хранеха, когато го обля чувство за хлад.
— Нещо не е наред — вдигна той поглед.
Клаус също се оглеждаше.
— Онзи, който ни следеше — каза — е наблизо. Усещам го.
Алекс бръкна в торбата с багажа си и постави шлема върху русата си коса, полека изправяйки се.
— Какво става — попита разтревожен кръчмарят, мършав оплешивяващ човечец, чиито очи станаха широки като чинийки.
— Ти си трай — отвърна Роло и се изправи грациозно като котка, а сабята цъфна в ръката му.
В този миг чувството за студ заля всички и кръчмарят изпищя.
Вратата на хана се отвори и в нея влезе Злото. То имаше вида на огромен, обкован в черна стомана рицар, наметнат с тежък мрачен плащ, с рогат шлем, разкриващ валма от най-черен мрак, увенчани с две зли червени очи. Зад него със зловещо тракане пристъпиха четири скелета, чиито кости бяха покрити от вехти ризници, с изтеглени саби, потъмнели от времето, но все така остри и смъртоносни.
Никой от групата не го бе виждал преди, но го познаха веднага. Рицарят на Смъртта. Черният Лорд Дакавар.
— Съпротивата ви е безсмислена — проговори мрачният войн с глас, който сякаш долиташе изпод надгробен камък. — Предайте се и ще ви даря с бърза и безболезнена смърт без последствия за душите ви!
Вместо отговор, Клаус вдигна оръжието си и натисна едно от копчетата. Навсякъде се разлетяха шрапнели, които буквално разпарчетосаха два от скелетите, пръскайки ги като рохки яйца.
Алекс изтегли меча си, а сърцето му туптеше като ковашки мях в гърдите му.
Лорд Дакавар на свой ред изтегли своя меч и кръвта на младежа се смрази. Защото в черното острие на Рицаря на Смъртта той видя оръжие, равно на Меча на Дракона, мрачен инструмент на злото и унищожението, изографисан с руни за смърт, студ, безкрайни омраза и страдание.
— Убийте останалите, момчето е мое — заповяда лорд Дакавар на скелетите си и атакува нещастния Алекс, който едвам смогна да отбие първия му удар.
Двете остриета се срещнаха с взрив от искри, които се пръснаха по пода.
В това време двата скелета пристъпиха с вдигнати саби към Роло и Лиянна. Елфата изстреля стрела към първия, после втора, трета, четвърта и пета. Натежал като таралеж от тях немъртвият се стовари напред и черепът му отлетя настрани. Все пак костеливите му ръце се протегнаха за последен удар, но в този миг Клаус го разпарчетоса с нов изстрел на оръдието си.
Другият кокален враг кръстоса сабя с Роло. Морякът направи няколко кълба и подскока, опитвайки се да заблуди противния си враг. Мъртвият обаче не можеше да бъде объркан, той неизменно посрещаше ударите на Роло, каквото и да опитваше гъвкавият младеж. Но Клаус отново бе на линия и, издебвайки гадното същество отзад, го разката с пореден изстрел на мешестата си машинария.
Така най-сетне тримата можеха да помогнат на Алекс, който определено се нуждаеше от това.
Лорд Дакавар бе принудил неопитния си съперник да изпадне в състояние на глуха защита и вече на няколко пъти черният меч бе ударил доспехите на младежа, оставяйки го скован и вледенен.
— Учил си се добре, откак си дошъл в Ралмия, момче — коментираше Рицаря на Смъртта, небрежно отбивайки една по-смела атака на Алекс, — но нищо не би могло да те подготви за мен.
Като видя разпадането и на последния си скуайър, лорд Дакавар грабна с две ръце прокълнатия си меч и мощно атакува Алекс. Младежът бе на практика беззащитен срещу такъв враг и скоро Меча на Дракона изхвръкна от ръцете му, а той самият залитна назад и се просна по гръб, ужасен и победен, безпомощен срещу изчадието на смъртта, което връхлиташе върху него.