— Сега удари твоят час — лорд Дакавар надигна меча си, — почивай в мир!
Острието се спусна надолу… за да бъде пресрещнато от сабята на отчаяно хвърлилият се напред Роло.
— Храбро… — лорд Дакавар погледна с пурпурните си очи моряка, — но глупаво.
Меча на Дракона като магическо оръжие даваше защита на Алекс от злите руни по острието на Черния Лорд. Морякът обаче имаше една проста сабя и усети как по тялото му се разлива студ и го обзема чувство на безбрежно отчаяние. Той се свлече на земята стенейки от болка, пронизваща душата и тялото му.
Този кратък миг обаче бе важен за Алекс, който се претърколи настрани и грабвайки Меча на Дракона, макар и залитайки, успя да се изправи.
— Усилията ти са трогателни, но безплодни — сухо коментира лорд Дакавар, обръщайки се към него, — твоят млад живот тупти със сила, която бледнее пред мощта на смъртта… и я привлича както светлината подмамва нощна пеперуда.
— Подмами това, гадино! — чу се гласът на Лиянна, която изпрати няколко стрели в гърба на Рицаря на Смъртта.
Лорд Дакавар залитна леко, но той не бе като скелетите си и само се отърси, и елфическите стрели паднаха от него сякаш бяха снежинки.
— Приятелите ти не могат да те спасят — заяви той и се впусна в нова смазваща атака, засипвайки Алекс с градушка от удари.
Меча на Дракона съумя да спре едва няколко от злокобните замахвания на Дакавар и повечето достигнаха до Бронята на Сребърната Луна. Момчето буквално се разплака от болката под ударите на противника си. Дори и в първата си битка с Роло, Алекс бе изглеждал като опитен фехтувач в сравнение със сблъсъка си с този враг.
Лиянна крещеше гневно и изстрелваше стрела подир стрела по Дакавар, но Черния Лорд не обръщаше никакво внимание нито на ударите, нито на няколкото посетители на кръчмата, които побързаха да я напуснат с писъци, последвани от изцъклилия очи кръчмар.
Клаус обаче не стоеше безучастен в това време. Той приближи падналия Роло и му прошепна.
— Можеш ли да ходиш? — Морякът кимна и джуджето изръмжа одобрително, — стани и ми донеси огнена главня.
Роло с пъшкане се изправи и бързо доближи тезгяха на кръчмата, зад който намери малко огниво и парче дърво.
— Хайде, хайде — нервно си повтаряше той, докато запалваше цепеницата.
В това време Клаус напръска целия под и стените с мас, хвърчаща на струи от сложния му инструмент.
— Какво по дяволите правиш! — изкрещя Лиянна — Той го убива!
Лицето й бе мокро от сълзи, а точно в този миг Алекс не издържа и за втори път изпусна меча, дишайки на пресекулки и хлипове от болка и отчаяние.
— Вече няма кой да те спаси — изсъска Лорд Дакавар и ужасяващият черен меч се издигна наново.
И този път нямаше нищо, което да го спре.
Изведнъж троен залп шрапнели избута Рицаря на Смъртта назад. Той се обърна към джуджето, а червените му очи блеснаха свирепо.
— Какво… — понечи да каже той, когато Клаус го напръска с мощна струя мазна течност.
Лиянна разбра какво са замислили с Роло и очите й се разшириха. Тя скочи до падналия Алекс, помогна му да вземе меча си и подпирайки ръката му на рамото си започна да го влачи навън.
— Още не — каза Клаус на държащия горяща главня до него моряк и изстреля нов залп шрапнели по Черния Лорд.
Дакавар залитна назад, сетне надигна меча си.
Джуджето отстъпи към приближаващите изхода Лиянна и Алекс, следвано от Роло.
— Още не — повтори Клаус и стреля още веднъж.
— Това няма да ме спре, джудже — каза разтърсеният, но все така страховит Дакавар.
— Но ще те сгрее — ехидно му отвърна Клаус, след като елфата бе извлякла любимия си извън хана, — би ти било полезно след толкова години в ковчег.
Сетне джуджето се огледа и прошепна:
— Сега!
Роло хвърли горящата цепеница на пода и двамата с джуджето отскочиха назад, миг преди цялата странноприемница да пламне.
Лорд Дакавар бе обхванат от пламъците и грейна като факла, но въпреки това продължи да пристъпва към тях с вдигнат меч.
— Хайде, падни проклет мръсник такъв! — изруга Клаус и изстреля още няколко залпа с оръдието си.
Черния Лорд, обаче ги отчете само с леко олюляване и продължи напред. Дори Клаус изглеждаше притеснен от подобна проява на неуязвимост. Погледът му се спусна надолу към странното му оръжие, след което отново се впери в Дакавар.