— Добре ли си, братле? — попита морякът.
Алекс видя искрена загриженост в очите му и се трогна.
— Гладен съм — успя да каже накрая.
Непознатата жена, която стоеше зад Роло, звучно се засмя.
— Това е добър знак. — Сетне се обърна към един дребен моряк и нареди — донеси супа!
Сложиха Алекс да седне на малко, дървено столче и му донесоха топла чорба за ядене, която той погълна с удоволствие. Сгрят от храната той се почувства по-добре. Сетне нещо му хрумна.
— Покривката още ли е с нас?
— Да — озадачено кимна Роло, — но има и още супа.
— Донеси ми я — помоли момчето. Приятелят му скочи, отиде до каютата си и след миг се върна с вълшебния предмет, разтваряйки го.
Алекс се усмихна щастливо. На покривката се появи голям, млечен, аериран шоколад.
— Какво е това? — попита Роло, гледайки учуден кафявите блокчета. Алекс не отговори, а грабна шоколада и го захрупа с апетит.
— Хмм — въздъхна накрая щом изяде половината, — сега наистина съм по-добре.
Сетне видя обърканите физиономии на приятелите си и се засмя:
— Опитайте де!
Той им подаде остатъка от шоколада. Лиянна го раздели на няколко редчета и като ги разпредели между себе си, Клаус и Роло, отхапа от своето. Лицето й се озари от щастлива усмивка. Роло отхапа предпазливо от неговия си дял, след което и той придоби доволно изражение и подаде едно блокче на жената зад себе си:
— Киара, искаш ли малко?
Капитанката подозрително захапа блокчето, но щом усети вкуса се ухили.
— Само заради това си струваше да ви кача — каза накрая.
Клаус гледаше своя шоколад като пепелянка, но като видя реакциите на другите, бързо го лапна и джуджешката му физиономия се разтопи в щастлива гримаса.
Алекс се засмя отново, като видя реакциите на другарите си, а сетне русата му глава клюмна напред и той отново заспа.
Събуди се на заранта в леглото си. Чувстваше се много по-отпочинал и в по-добро настроение. Битката с Дакавар вече бе повече като мътен, неприятен спомен и той веднага я изхвърли от ума си. За миг се сети за Перлата и ужасно се притесни, но впоследствие си даде сметка, че вероятно е качен на кораб, пътуващ именно към Града на Раците и отново се успокои.
— Уф! — каза си, докато ставаше и се прозя.
Беше жаден и… гладен. Стана и излезе на палубата, която бе сравнително пуста. Очите му зашариха насам-натам и попаднаха на Роло, който отново бе с непознатата жена от кораба. Двамата си говореха нещо под едно от платната. Морякът се бе нахилил, а новата му приятелка се смееше с пълно гърло.
Алекс си даде сметка, че няма какво да гледа нататък и се сети за своята Лиянна, докато отиваше към задния край на кораба. Навсякъде покрай реката имаше красиви равнини, огрявани от лъчите на изгрева.
Ралмия бе прекрасна, даде си сметка той и се усмихна. В този миг, в който бе сам със себе си и със света, в който се бе озовал, разбра истината. За любовта на Лиянна, за приятелството на Роло и Клаус, дори за страховитата битка с лорд Дакавар. За пророчеството на Оракула.
Наистина той нямаше да се върне повече в Хадънсвил. Там нямаше нищо за него. На чичо му Бърнард не му пукаше изобщо за племенника. В училище го считаха за чужд и непотребен. Там нямаше приятели или интереси.
Тук бе обичан. Тук бе нужен.
Осъзнавайки тези прости житейски неща, Алекс си обеща, че няма да остави Прокълнатия да разруши Ралмия. Каквото и да му костваше, той щеше да го спре.
— Хей, красавице, можеш ли да си служиш с това? — Алекс чу гласа на Роло и се извърна.
Морякът сочеше рапирата на новата си приятелка. Тя се усмихна лукаво.
— Горе-долу — с престорена свенливост отвърна тя. — Може би ще ми покажеш някой трик?
Роло се нахили самоуверено и извади сабята си.
— Ще съм галантен, за да не те ударя — предупреди той и двамата кръстосаха оръжията си.
Алекс се облегна на кърмата и с любопитство се загледа в движенията на бързите остриета. Изглеждаха му елегантни и изящни, за разлика от отвратителния меч на лорд Дакавар, който имаше излъчването на гробищна пръст, хвърлена на вятъра.
Скоро стана ясно, че приятелката на Роло е далеч по-добра отколкото си признаваше. След едно особено продължително развъртане на сабите, тя успя да проникне покрай защитата на моряка и леко да го докосне с тъпия край на острието по ребрата.