Роло изпъшка изненадан и отстъпи крачка назад.
— Я, ти си била много добра, бре, Киара — сетне се усмихна заканително и отново нападна.
Остриетата на двамата отново се кръстосаха, бързи като мълнии, спускащи се едно към друго като ястреби в любовен танц. За момент Алекс реши, че приятелят му е спечелил предимство, но с невероятен рефлекс на китката си Киара отклони острието на сабята му настрани и върхът на рапирата й го докосна леко по гърдите.
Роло отново изпъшка и тръсна глава объркан.
— Нещо не съм във форма — каза той и пак опита нападение, този път спускайки се с кълбо напред и разчитайки на акробатиката си.
Киара обаче, без да се стресне, отстъпи настрани и леко натисна с крак моряка докато все още се превърташе. Това го запрати по гръб на дъската и тя просто свали острието на рапирата до гърдите му.
Роло зяпна.
— От много отдавна не съм бил побеждаван така — отговори той, все още изненадан от лекотата, с която жената го бе надиграла.
— Да, да — чу се ехидният глас на Клаус, който бе излязъл на палубата и наблюдаваше отстрани, — с лорд Дакавар се срещна преди има-няма три дена.
— Уф, тоя не се брои — изсумтя Роло, докато Киара му помагаше да се изправи.
— Ох, ако обичате, не го коментирайте пред мен — Алекс направи гримаса.
Роло се огледа и направи печална физиономия:
— Всички ли станаха свидетели на позора ми?
— Лиянна още спи — заговорнически му смигна джуджето и се засмя.
— Както и повечето от моряците ми — допълни Киара, — а и това не бе кой знае какъв позор. Ти си по-добрия от двама ни.
— Така ли? — вдигна вежди Роло, — не забелязах.
— Там ти е проблемът — погледна го Киара — не забелязваш нещата. Като моряк съм изненадана, че при фехтовката не отчиташ клатенето на кораба. Биеш се като на твърда земя и там би ме надвил — жената сви устни, — освен ако не ме заглеждаше през цялото време на схватката.
Роло се изчерви и промърмори нещо под носа си.
— Последно, да те питам — ти си се бил с лорд Дакавар? Затова ли ви преследва? — изражението на лицето на Киара изразяваше изумление.
Роло поклати глава:
— Основно Алекс се би с него. — Отвърна й Роло, а момчето потръпна от спомена, — дълга история е.
— Навярно, но мога да послушам — имаме време. Закъде бързаме — сви рамене Киара, — а и аз все пак ви качих на кораба.
Клаус се намеси.
— Мисля, че Алекс трябва да реши какво да разкажем и какво не. Той води експедицията.
— Сигурно, щом се е бил с Дакавар — сви рамене Киара, — при това положение съм изненадана от добрата форма, в която го донесохте.
Алекс неволно се разсмя, спомняйки си ужасното състояние, в което беше.
— Не е смешно — каза Киара, — когато тренирах бой със саби, от съвсем малка ми натрапваха, че Черния Лорд е най-добрия фехтувач в цялата история на Ралмия, дори да не броим хилядите бонуси, които е получил от Прокълнатия в замяна на вековната си вярна служба.
— Това не са никакви бонуси — каза внезапно Клаус, — нямаш идея колко страда той всъщност.
— Страда? — Алекс килна невярващо глава — на мен ми изглежда, че другите страдат покрай него.
Джуджето въздъхна.
— Това е древна история, синко. Някога Дакавар е бил най-смелия рицар в цяла Ралмия. Нейната най-светла надежда. Предсказали му, че един ден именно той ще сложи край на злината на Прокълнатия. Това било грешка. Дакавар пораснал смел, но арогантен рицар. Нямало кой да се изправи на пътя му, еднакво лесно той съкрушавал и войни, и чудовища — орки, троли…
Клаус млъкна за момент.
— Прокълнатия се уплашил от силата му. Видял как орисията може и да се сбъдне. Тогава той се пременил като благочестив абат и отишъл при рицаря с измамни, но сладки слова. „Драконът Ауганфил от векове тормози Планините на Забравата, о, смели рицарю. Ти си едничкият, който може да ни спаси от него“.
Очите на Клаус пламнаха.
— Лицемерни, гнусни слова на мерзка твар! — думите му изплющяха във въздуха. — Именно Прокълнатия насъска Ауганфил срещу нашия род, за да ни вземе пещерите! Именно той го обрече на ужасната участ от блестящ красив звяр с черни люспи, наш приятел и закрилник, да стане костно изчадие, сеещо смърт и разруха, вонящо на гнилоч! ПФУ!
Джуджето изглеждаше разгорещено.
— Но накрая Прокълнатия предал Ауганфил. Костите на чудовището вече били стари и слаби и когато лорд Дакавар го нападнал, успял да го победи, въпреки че в Града на Пророците Оракула му предсказал загуба. В известен смисъл бил прав, защото лорд Дакавар загубил себе си. Убивайки призрачния дракон, той си навлякъл неговото проклятие. От могъщ войн, надежда на Ралмия, Дакавар се превърнал в най-големия, най-кошмарния ужас за всички… а съдбата му — да сложи край на злините на Прокълнатия — била обречена и променена навеки.