— Всичко това е много интересно — промълви Киара, — но какво общо има с вашето пътуване.
— Има общо, че Прокълнатия отново протяга ръка към Ралмия — дочу се гласът на Лиянна.
Алекс веднага я потърси с поглед. Елфата бе излязла от каютата си — загърната в зелената наметка на баща си тя бе красива, но и някак тъжна.
— Перлата на Феникса е в Града на Раците — каза накрая момчето. Чувстваше, че може да се довери на непознатата Киара. — Ако лорд Дакавар я вземе и занесе на своя мрачен владетел…
Алекс не можа да довърши. Но Киара го разбра, защото лицето й пребледня като на смъртник.
Градът на Раците
Пътят им продължи още няколко дни по реката. Времето се точеше някак безметежно, все едно не бяха в смъртоносна надпревара с Черния Лорд и неговия зъл господар. Алекс се възстанови изцяло след сблъсъка си с Рицаря на Смъртта и прекарваше повечето си време в разговори с Лиянна. Изправяйки се заедно срещу Дакавар, двамата бяха станали още по-близки, а любовта помежду им — още по-силна. Но те не бяха единствените на кораба, които имаха романтични преживявания. Роло и Киара също се сближиха и прекарваха по-голямата част от деня, заедно, разказвайки си забавни истории един на друг, разхождайки се по палубата или дуелирайки се рано сутрин. В следващите битки помежду им Роло се представи много по-достойно и потвърди думите на Киара, че все пак е по-добрият боец от двамата, макар не всякога това да значеше победа. През един от дните Алекс се присъедини към тях, слагайки Бронята на Сребърната Луна и отново размахвайки Меча на Дракона — за пръв път след страховитата си среща с Дакавар.
Тримата направиха зрелищна тренировка пред всички, които бурно аплодираха сдържаната прецизност на Киара, спиращата дъха акробатика на Роло и мощните удари на Алекс, който блестеше в сребърните си доспехи. В крайна сметка нямаше ясен победител, тъй като всеки един от тримата имаше моменти, в които можеше да надвие един от съперниците си, но двама в никакъв случай.
Накрая наближиха Града на Раците. Щом това стана, лицето на Киара потъмня и причината бе ясна за всички. Над града се издигаше гъст дим, който като огромна сянка се разстилаше в небето.
Алекс потръпна и за момент страх скова сърцето му.
— Лорд Дакавар? — зададе на глас въпроса, който измъчваше всички.
Лиянна успокоително постави ръка на рамото му.
— Изключено — замисли се Киара, — няма как да ни е изпреварил.
Роло поклати глава. Макар да не го показваше външно, той също бе силно разтърсен от срещата си с Рицаря на Смъртта, която бе разклатила иначе непоклатимата му самоувереност. Възможността отново да се изправи срещу Черния Лорд го плашеше, макар и може би не чак толкова, колкото Алекс.
Клаус стоеше надвесен над кърмата, а лицето му бе мрачно и намръщено.
— Не е лорд Дакавар — процеди той през зъби, — той може много неща, но магическото телепортиране не е от тях.
— Може да са орки — каза тихо Киара.
— Тук? Не са и орки — джуджето изглеждаше силно разстроено.
— Какво тогава? — попита Роло — Подозираш нещо, кажи!
Клаус ги погледна мрачно.
— Обитателя — каза накрая.
В съзнанието на Алекс изплува ужасният спомен от бестиария, изобразяващ неимоверно грозно същество с няколко очи, втренчили поглед навсякъде.
Момчето си спомни думите на Санарос за него: „Обитателя е древно същество, зло и покварено. То не служи дори на Прокълнатия. Някога е било джудже, но от алчност и жажда за власт се променило в звяр, отмъкнало богатствата на близките си и незнайно как ги отнесло на Пъкления остров, където живее и до ден-днешен. Дано пътищата ви не се кръстосат никога.“
Някога е бил джудже… Алекс изтръпна, когато си спомни и предсказанието на Оракула: „И старата Сянка, дето дебне и плете козни като паяк, тя също, нейния палач и той, но и още един, що някога е бил джудже.“
Никой не каза нищо за мрачното предположение на Клаус, но щом стигнаха в града, истината изплува.
— Дойде от морето — рече им един старец на кея, жадно отпиващ от бутилка грог. — Никога не бях виждал по-грозна твар. Всичко е заради тая проклета Перла, казвам ви. Трябваше да я махнем от града. Ама на̀ — уловил я в мрежите си сина на кмета, та хайде, талисман била. Какъв талисман само…