Старецът спря за миг мрачните си размисли.
— Та, за Обитателя ми беше думата — каза накрая. — Не бях виждал толкоз грозно създание, нито пък толкоз проклето. Чутурата му една остра, с клюн като на лешояд накрая, пък очи бол — като на някой паяк. Париците си гледал с тях, казваше баба ми. Но да оставим паметта й на мира. Та тоз проклет добитък се отправи баш дето държим Перлата — в центъра на града, в къщата на кмета. Почерни всеки, дето се озова на пътя му — или с проклетите си нокти, пусти да опустеят дано! — или с езика си, дето плюваше огън навсякъде. Накрая като грабна Перлата, се повърна назад и, стискайки я в едната си лапа, нагази пак в морето и отплува към гадния си остров.
Клаус въздъхна тежко. Алекс беше като попарен. Огромна тежест се стовари върху плещите му.
— Изпревариха ме — каза той отчаян, — сега Перлата е загубена.
— Не — възрази джуджето, — просто е в лапите на Обитателя.
— И как ще си я вземем оттам? — тръсна русата си глава момчето. — Нито можем да стигнем до проклетия му остров, нито знаем как да го победим…
— За стигане до острова — обади се тихо Киара, — всички знаят къде е и мога да ви закарам до там — лицето й помрачня. — Но моряците ми ще искат много пари за това.
— Толкова стигат ли?
Лиянна изсипа всичките златици, дадени от баща й в ръцете на капитанката. Алекс добави и част от своите.
— Не знам — честно си призна Киара. — Трябва да питам хората си.
Много от тях бяха смразени от мисълта да пътуват до Пъкления Остров, но у повечето алчността надделя и малцина бяха тези, които се отказаха.
— Добре — доволно кимна Киара. — А сега трябва да купим някои неща за кораба. Плаването по море, особено по това време на годината, е много различно от това по реката.
Така те изгубиха още един ден в купуване на по-здрави въжета и платна, по-яки гребла, допълнителни провизии. Отвсякъде слушаха една и съща мрачна история за нападението на Обитателя, а по някои от къщите се виждаха и следи от огромните му нокти или огнения му език — мощни резки по стените на сградите или петна от изгоряло. Не всички обаче бяха мрачни — предприемчиви търговци бяха направили дървени фигурки на Обитателя на цена златица за едната. Алекс се излъга и си купи. Фигурката беше нескопосно издялано дървено парче, мацнато със зелена боя, с некадърно нарисувани очички по главата му и остро клюнче от мида.
Едно обаче беше ясно — създанието бе наистина грозно.
Когато се върнаха на кораба, хапнаха мълчаливо и се разотидоха по каютите си — утре щяха да стават рано. Алекс си открадна бърза целувка от Лиянна и се прибра в каютата си. Сетне с натежало сърце бръкна в торбата с багажа си и макар да не искаше да безпокои стария Санарос, потърка лампата за връзка с него.
Видението на архимага изплува в блъвнат облак дим. Старецът изглеждаше още по-изнемощял и се бе увил във вълнена роба, с качулка, спусната над изпитото му лице.
— Алекс — усмихна се слабо той, — толкова се радвам, че ми се обаждаш. Вече сме останали само аз и Грец в замъка. Пък той, миличкия, не е най-интересният събеседник… но кажи за тебе. Намери ли Перлата?
— Аз… съжалявам, архимаг, но нося лоши вести… — Алекс се запъна.
— Какви? — попита Санарос, сетне намигна на момчето. — Хайде, кажи ми смело. Не съм толкова слаб, колкото сигурно изглеждам.
— Аз… — заекна Алекс. — Перлата… е открадната.
— Тъй ли? — Санарос се изправи рязко. — От кого? Лорд Дакавар?
Момчето зяпна:
— Вие знаете за него?
— Да, да, разбира се — Санарос изглеждаше напрегнат. — Злият палач на Прокълнатия, надявах се той нивга да не се надигне от гроба повече, но, уви, предусещах, че отново ще тръгне на рат. Но кажи ми, той ли е взел Перлата?
— Не — поклати глава Алекс, — въпреки че се опита да ме убие. Обитателя я е взел.
— Какво!? — кресна Санарос и момчето потръпна от внезапния гняв, избликнал от стареца. — Това отвратително чудовище отново… както и да е. — Архимагът се овладя. — Мисията ти става все по-трудна, момчето ми — смекчи се и гласът му. — Обитателя е могъщо чудовище. Ти обаче си едничката надежда на Ралмия. Старите благородници вече измряха от страшната болест, поразила краля, а може би и моя час скоро ще удари.