— Вие двете оставате тук с екипажа — прекъсна споровете Клаус, прегърбен като от някаква грижа.
Киара възмутено погледна джуджето, а Лиянна отвори уста, затвори я, после пак я отвори.
— Очаквах повече разум от теб, Клаус — каза елфическата принцеса.
— Това няма общо с разума, а с чувствата, миличка — промълви Клаус. Джуджето изглеждаше старо и много уморено. — Вие двете сте невероятни, млади жени и аз съм убеден, че сте по-добре подготвени за това изпитание от момчетиите до мен — и той изгледа Алекс и Роло критично.
Двамата се размърдаха, чувствайки се неудобно от оценката на стария им приятел.
— Аз обаче си оставам проклет традиционалист до мозъка на костите си — продължи Клаус — и не искам две прекрасни дами да виждат Обитателя. Той е срамът на джуджетата, нашето най-голямо унижение в цялата ни история — очите на стареца се намокриха от сълзи. — Не искам да ставате свидетели на това. Как ще ви погледна после?
Лиянна приближи старото джудже, което беше силно разстроено, клекна до него и го прегърна.
— Клаус, Клаус… — каза тя. — Как можеш да си помислиш, че заради безумието на един, ще помислим лошо за твоите събратя или за теб?
— Джуджетата сме упорит и инат народ, миличка. — Клаус я погали по лицето. — Като ти казвам, че не искам да го виждате, значи не искам, става ли?
Преди някой да успее да го прекъсне, той продължи:
— Освен това, ако най-лошото се случи, вие двете с Киара ще имате отговорна задача. Трябва да стигнете по най-бързия начин до краля на елфите и до градовете на хората и джуджетата, и да ги предупредите за всичко — за Перлата, за появата на лорд Дакавар. Няма да помогне много — лицето на Клаус бе каменно, — но сте длъжни поне да подготвите хората… ако най-лошото се случи.
Сетне Клаус се усмихна криво.
— Но то няма да се случи. — Джуджето намигна на елфата и Киара. — Ще върна вашите любими живи и здрави. Обещавам.
— А сега вие двамата — той се обърна към Алекс и Роло, — напред към центъра на острова. Да взимаме проклетата Перла и да се махаме оттук.
Младежите се спогледаха, сетне тръгнаха подир вече започналото да крачи напред джудже.
Приятелките им останаха зад тях.
Обитателя
Пътят през гората, която приличаше на джунглите от света на Алекс, бе нелек и дълъг, при все че островът не бе голям. Пътеки нямаше, всичко бе обрасло в лиани и гъсти храсталаци, които запречваха пътя. Алекс и Роло трябваше да разсичат с оръжията си увисналата на пътя им растителност, за да могат да продължат.
И тримата спътници се бяха умълчали, а Клаус направо изглеждаше угнетен. Това никак не се връзваше с картината около тях — навсякъде пееха птици, крякаха маймуни и като цяло мястото изглеждаше пълно с живот, по нищо не личеше, че е бърлога на чудовище. Сочни плодове растяха по дърветата и чакаха някой да се пресегне и да ги вземе.
След време, изморени от постоянно обикаляне между огромните дървета и проправяне на път през лианите, тримата спряха да починат. Алекс предвидливо бе взел вълшебната покривчица в торбата си и тримата успяха и да похапнаха. Магическият предмет този път им сервира парчета крехко агнешко и Клаус много се зарадва.
— Любимото ми месо — каза той и лакомо заяде, за момент забравяйки за всякакви грижи.
След тази кратка почивка продължиха по пътя си. Постепенно растителността около тях стана по-рядка, а зеленият покрив от листа над главата им се разкъса, сякаш през него бе минал някакъв чудовищен звяр.
Не сякаш, а защото, даде си сметка Алекс, забелязвайки следи от огромни нокти по кората на дърветата. Накрая стигнаха долина, в чиито център се издигаше уродливо капище — огромна каменна сграда в пирамидален стил, на върха на която имаше гигантска дупка, сякаш нещо бе паднало с все сила отгоре й.
Алекс потръпна, като се замисли какво ли може да е то.
— Зловещо — сякаш прочел мислите, му каза Роло.
— Да разучим! — Лаконично коментира джуджето и слезе надолу към долинката.
Двамата младежи го последваха, стараейки се да не вдигат много шум. Приближавайки храма, забелязаха, че от близо той е още по-огромен и грозен.
— Много е стар — тихо обясни Клаус. — Някога в древни времена тук е имало гоблинско племе, което го е построило. Измрели са обаче много преди дори Обитателя да дойде тук. От тях е останала само почитта им към Прокълнатия и разни други чисто митологични фигури.