Това бе създание на безумието, въплъщение на среднощния кошмар на нечий болен мозък, грозно, зло и противно.
По едно време звук от стъпки се разнесе навън и скритите Алекс и Роло усетиха как сърцата им се качват в гърлата. Двамата издигнаха оръжията си напред към входа на хралупата, очаквайки всеки миг гнусната морда на Обитателя да грейне олигавена пред тях.
Вместо това обаче видяха усмихнатия Клаус.
Въздишка на облекчение се изтръгна и от младежите.
— Слава Богу, че си жив — изпъшка Алекс и се изправи, прегръщайки старото джудже.
— Наистина — кимна Роло, избърсвайки потта от челото си. — Като видях онова отвратително нещо над теб, рекох, че това ще ти е краят.
— Хе-хе, все бързате да ме отпишете — засмя се джуджето. — Да ви кажа, че когато огромния клюн на онова грозилище се извиси над мен и аз си рекох, ами, Клаус, това беше, язък за момчетата. Ама видяхте ли, не беше чак толкова страшно.
— Не беше страшно ли? — възмути се Роло. — За пръв път брах такова шубе през живота си.
— Аз нямах време и да се изплаша в началото — съгласи се Алекс, — то просто ме помете. След това само чаках кога ще ме намери да ме довърши.
— Стига, деца — засмя се Клаус. — Можеше да е много по-зле, а вместо това се отървахме само с уплаха от първата си среща с гостоприемния Обитател и открихме къде държи Перлата.
— М-да — замисли се Роло, — сега, ако намерим начин и да я вземем, би било великолепно.
— Аха… — обади се и Алекс. — На мен това същество ми изглежда просто непобедимо.
— И това го казват хора, кръстосвали остриета с лорд Дакавар — нахока ги джуджето. — Стига сте се вайкали, аз знам как да вземем Перлата.
— Така ли — двамата зяпнаха почти едновременно.
— Ами да — продължи джуджето. — Докато ти, Алекс зяпаше Перлата, а ти, Роло — златото около нея, аз огледах и самия храм. Структурата му е простичка, но пък ни върши работа. Има точно три помещения, коридор за навън, стаята, в която е Перлата, и още една, където Обитателя явно влачи плячката си. Вижте какво ще направим — джуджето ги привика с пръст да дойдат до него. — Ти, Роло, първи влизаш да примамиш Обитателя подире си.
— Аз? — почти изплака морякът. — Но защо аз?
— Само да го подмамиш, бре човек — потупа го успокоително по рамото Клаус. — В това време, като тръгне след тебе, Алекс влиза вътре и взема Перлата.
Момчето преглътна.
— А пък аз… — Усмивката на Клаус стана още по-широка. — Аз влизам в трапезарията му и покривам всичко с моята запалителна течност. Сетне изпробваме тактиката с Дакавар. Обитателя, за разлика от него, е създание от плът и кръв и ще стане на яхния! — Джуджето щракна заканително с пръсти.
— Звучи прекалено лесно — каза Роло.
— Лесно е! — настоя Клаус. — Ще видите, че ще стане. И това още тази нощ. Сега легнете и се помъчете да поспите.
— Да поспим? — погледна го Алекс невярващо.
— Да поспите — повтори джуджето. — Аз ще си направя някои последни приготовления.
Роло се събуди привечер. До него Алекс още спеше и морякът стана внимателно, за да не го събуди. Клаус стоеше пред хралупата и замислено всмукваше от лулата си.
Морякът си даде сметка, че го вижда да пуши за пръв път от първата вечер на запознанството им.
— Ела тук — тихо му каза джуджето и морякът пристъпи към него. Сетне го погледна иззад дима, който бълваше. — Никога не пали такива неща. Много е вредно.
— А ти защо пушиш тогава? — поусмихна се Роло.
Клаус не му отговори, а пак си дръпна от лулата.
— Нали не си се вързал на тая история, дето я казах пред Алекс? — запита джуджето и издиша дима.
— Коя? — напрегна се морякът.
Клаус го погледна.
— Изобщо няма да е лесно. Наговорих тези неща, за да го успокоя. — Джуджето се почеса. — Алекс е силно момче, Роло, но много неща му дойдоха на куп. Оракула с онова гнусно предсказание, Черния Лорд, а сега и това. Ако не беше елфата, щеше да се е предал отдавна.
Роло сви устни:
— Алекс е по-опасен, отколкото си мислиш. Напредъка му, дори само що се отнася до боя с меч, е повече от забележителен.
— Никой не му го отрича, Роло — отвърна джуджето. — Макар и сам да знаеш, че Меча на Дракона и Бронята го правят да изглежда много по-добър, отколкото е. Забележи, че Обитателя удари първо него и той бе съвсем безпомощен.