— Така е, но…
Джуджето прекъсна моряка.
— Млъкни и ме слушай. Ако не вярвах в него, нямаше да се забърквам в това. Алекс е най-добрия човек, който съм виждал, по-добър няма да намериш. Пази си го като приятел. Той обаче има нужда от малко спокойствие преди тази нощ, защото иначе ще се срине. А нощта ще бъде тежка.
Клаус погледна Роло и си дръпна още малко от лулата. Сетне издиша дима:
— Знаеш ли истинското име на Обитателя, моряче?
Роло поклати отрицателно глава. Очите на джуджето бяха дълбоки и мрачни като кладенци.
— Юрген — изговори бавно то. — Казвал се е Юрген. Както споменах, най-великият ковач на нашия род. Има обаче нещо, което не ви разкрих. — Клаус пак си дръпна от лулата и направи няколко димни колелца.
— Юрген… — бавно повтори той. — Юрген Ковача, Юрген, майстора на съкровища… дядо Юрген…
— Какво? — зяпна Роло.
— Аз съм на 300 години, моряче — погледна го мрачно джуджето. — Баща ми е син на Юрген Обитателя, а аз съм негов внук.
— Онова… нещо… — заекна Роло — е твой дядо?
— Точно така — потвърди Клаус. — И аз ще го убия тази вечер.
Морякът потръпна от решителността в думите на Клаус.
— Трябва да сложа край на това нещо — продължи джуджето. — На тази гавра с моя род, с моето семейство, с моя свят…
— Имаш подкрепата ми — тихо го окуражи Роло.
— Не ти ща подкрепата — пресече го Клаус. — Алекс има нужда от твоята подкрепа. Бъди до него и му помогни да оцелее до края. Той е близко, усещам го.
Клаус замлъкна за миг, сетне продължи:
— А моят е още по-близко. — Джуджето вдигна ръка, за да не го прекъсват и всмукна още малко от лулата си. Сетне рече, издишвайки дима от дробовете си: — Ако тази вечер се наложи да се жертвам, за да спра Обитателя, ти трябва да си близо до Алекс и да му попречиш да прави глупости, ясен ли съм?
Очите на Роло се навлажниха.
— Искаш много от мен, Клаус — опита се с пресипнал глас да възрази морякът.
— Не ми циври. — В гласа на джуджето нямаше никакво съчувствие. — Затова и не взех жените, ама и вие не сте по-добри. Искам нещо простичко от теб — Алекс да не прави простотии, когато моя миг удари, ясен ли съм.
Роло постави лице в дланите си, мъчейки се да преглътне потеклите сълзи.
— Ясен ли съм? — потрети Клаус.
— Ще бъде както искаш, приятелю — глухо отвърна младежът.
— Добре — меко отговори Клаус и постави ръка на рамото му. — А какво пък, може и да си изляза жив от тук.
— Алекс! — гръмна гласът на стареца, будейки момчето. — Време е да си вземем една перла от един гущер. Да не чакаме повече.
Погребална клада
Песента на щурците, която се чуваше дори вътре в черното капище на Обитателя, приглушаваше стъпките на Роло. Морякът пристъпваше бавно и внимателно по сухия каменен под с изтеглена сабя в ръка и постоянно шарещи надолу и нагоре очи.
Но предпазливостта бе излишна. Когато стигна залата със съкровища, видя, че Обитателя е легнал върху постеля от златни монети, а мускулестото му зелено тяло се е увило като змия около олтара, върху който лежеше Перлата на Феникса. Всичките му очи бяха склопени, но дори и в състояние на покой Обитателя изглеждаше хлъзгав и отблъскващ. „Дали пък да не опитам да му открадна Перлата, докато спи“, замисли се морякът, но тази идея пропадна още преди да се е опитал, тъй като едно от очите на създанието мигна. Миг по-късно всичките светнаха злокобно в нощния мрак.
Роло преглътна, подритна една златна чаша и я хвана във въздуха.
— Хайде, ела ми де — каза той високо, мъчейки се да овладее сърцето, бясно тупкащо в гърдите му. Обитателя се разви бавно от олтара си и Роло вече бягаше, когато огненият език на изчадието взриви мястото, където само до преди миг морякът се беше намирал.
Обитателя нададе отблъскващия си писък и с мощен скок хукна подир дръзката човешка фигурка, посмяла да го обезпокои в собственото му леговище. По злобната му муцуна личаха белези от шрапнелите на Клаус, човката му гладно тракаше, жадна да разкъсва човешка плът. Звярът се навря в коридора за навън, по който бе побягнал Роло и не забеляза Алекс, който бе застанал до една пролука в задната стена на храма.
След като я разшири с Меча на Дракона, момчето влезе в обителта на звяра, бързо грабна Перлата и излезе обратно от цепнатината, както му бяха казали.