— Времето на нашето отмъщение настъпи, мои верни слуги — обърна се към немъртвите качулатата фигура. — Момчето спасител докопа Перлата на Феникса и в момента я носи към моята десница. Пресрещнете го! Убийте него и приятелите му! Не се колебайте! Не показвайте никаква милост!
Лорд Дакавар изтегли черния си меч и победно го издигна. Чу как зад него Хорсах удря сабята о куката си и как скелетите тракат тържествено с полуизгнилите си челюсти.
Моментът на разплатата идеше. Смъртта и Мрака щяха да господстват над Ралмия. Завинаги.
Нова среща с Черния Лорд
През следващите няколко дни Алекс се посъвзе и отново започна да се усмихва понякога. Главна „вина“ за това имаше Лиянна, която бе неотлъчно до него и правеше всичко възможно да го разведрява и да не му дава да унива. Младежът най-после успя да разгледа Перлата на Феникса и този път успя да й се възхити. Тя бе много красива, с големината на щраусово яйце и постоянно хвърляше красиви отблясъци от пламък.
— Архимагът Санарос ще ни спаси, веднъж да му я дам — каза момчето.
— Дано да си прав и да е наистина толкова решителен, колкото казваш — сподели мнението си Роло.
— О, решителен е.
Алекс си спомни своя последен контакт със Санарос и за миг потръпна. После обаче си каза, че архимагът е изстрадал още повече от него, всичките му приятели бяха измрели пред очите му и е нормално да няма търпение да вземе Перлата и да отмъсти на Прокълнатия.
Междувременно Алекс, Роло и Киара продължиха тренировките си по дуелиране. В първото сражение на силно клатещия се от морските вълни кораб капитан Киара имаше огромно предимство заради опита си и успя да надвие Алекс и Роло едновременно, независимо, че двамата младежи я нападаха координирано. На нестабилния кораб обаче Алекс се олюляваше като пиян и Киара използва силата на устрема му, за да го остави сам да се бутне в мачтата и да гледа объркано, докато тя леко докосва врата му с рапирата си. Роло се опита да се възползва от моментната и заетост, но една силна вълна наклони кораба и той залитна настрани, а миг по-късно острието на Киара сочеше стомаха му.
В следващите дни обаче младежите се усъвършенстваха и успяваха сериозно да притеснят капитанката, като накрая тя призна, че не иска повече да се бие с Алекс, който оприличи на „сребрист таран“. Тази чест тя остави на Роло, който благодарение на акробатичните си изпълнения някак си успяваше да проникне през защитите на младежа и за пореден път да го изненада.
В една тъмна нощ над морето се изви силен вятър и Киара накара пътниците на кораба и да се приберат. Алекс, който бе виждал морска буря в Ню Йорк, послуша съвета й и прегръщайки Лиянна се скри в каютата си, но Роло пожела да остане.
— Аз все пак съм моряк — настоя той пред Киара.
— Ти си речно пале, което само ще ми пречи на палубата — озъби му се тя.
Приятелят й изсумтя.
— Стига де — меко каза капитан Киара, — не го казвам, за да ти се подигравам. Просто нямаш опит в такива ситуации. Ако ми потрябваш, ще те извикам.
Роло си остана все така недоволен, но все пак слезе в каютата на Алекс, където с Лиянна го поканиха да поговорят. Тримата си припомниха целия път досега и очите им отново се насълзиха при спомена за Клаус, но това вече бяха щастливи сълзи, тъй като се сещаха за живота му, а не за смъртта му.
Навън бурята люлееше свирепо кораба, но нито за миг нямаше съмнение, че нещо опасно може да се случи, даже по някое време Киара дойде и каза насмешливо на Роло:
— Оказа се по-слаба, отколкото я мислех. Можеш да дойдеш.
Морякът се ухили и последва своята изгора на палубата, оставяйки Алекс и Лиянна сами. Двамата се прегърнаха и приспивани от люлеенето, заспаха един до друг, даже не усещайки няколко часа по-късно как Роло минава покрай каютата и разбит от цялото търчане по заливания от морски вълни плавателен съд се просва изморен на койката си.
На другия ден обаче цялото море бе покрито от някаква зловеща мъгла. Алекс, Роло и Лиянна стояха на палубата и тревожно се взираха в млечните валма, а Киара ругаеше през зъби.
— Ненормално време — съскаше тя, — откъде се взе тази мъгла.
— Тя е съдбата ви — разнесе се във въздуха злокобен глас и всички изтръпнаха. Алекс извади Меча на Дракона, когато пред кораба се оформи чудовищният силует на закачулена фигура.