Анатолий Днепров
Перпетуум–мобиле
Изобретателят се озърна към вратата, от която безшумно излезе побеляла жена. После погледна учения и остави на пакета торбата1. На лицето му беше застинала виновна усмивка. Ръцете му леко трепереха и той дълго не можеше да развърже възела.
— Ще ви поизцапам…
— Нищо — каза ученият и любезно се усмихна.
— Ето…
Изобретателят сложи върху широката писалищна маса простичко съоръжение. Зачервеното му лице се изпоти.
— Ето какво представлява — поясни той.
— Я да видим как работи. — В гласа на учения прозвуча подигравателна нотка.
— Работи без прекъсване.
Полирана дъска от ебонит. Две стойки от неръждаема стомана. Два бронзови лагера. В тях на стоманена ос — фин стъклен диск.
— А къде е двигателят? — запита ученият и погледна изобретателя право в очите, този път недоверчиво и дори подозрително.
— Ето…
Неоформен яркозелен минерал, голям колкото юмрук. За него в ебонитовата дъска под стъкления диск беше направена вдлъбнатина. Изобретателят дълго се мъчи да постави камъка така, че да не пада. Когато минералът се закрепи на мястото си, стъкленият диск трепна и започна да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. От леката въздушна струя по гладката писалищна маса се раздвижи тънката хартия.
— Мда… И все пак къде е двигателят или моторът, или каквото и да е друго там…
Въртенето на диска се усилваше. Чуваше се как тъничко зазвънтяха лагерите.
— Цялата работа е в камъка. Не е нужен никакъв мотор…
— Изглежда, вашият камък е полупроводников фотоелемент? — запита наслуки ученият.
— Едва ли… Взел съм го случайно по време на една експедиция в Памир.
Ученият повдигна леко черната ебонитова дъска и погледна под нея. После я почука с пръст, като искаше да се увери, че вътре в нея има нещо.
— Цялата работа е в камъка. Случайно открих това… — започна изобретателят.
Лицето на учения стана строго и той отново седна в креслото.
— Не се опитвайте да ме заблуждавате. Не съм малко момче.
— Ама нали виждате…
— Да, виждам. И съм убеден, че това е глупост. Направили сте чудесна играчка. Похвалвам ви за нея. Но нямам време да си блъскам ума къде сте скрили двигателя.
— Главното е в камъка… — плахо възрази изобретателят.
Ученият се наведе рязко над минерала. Въздушната струя от въртящия се диск си играеше с един кичур от побелелите му коси.
— Хитрец! Та това е дискът на Фарадей — радостно извика той.
— Не. Дискът е стъклен и тук няма източник на електрически ток, няма магнити…
Ученият се облегна в креслото.
— Слушайте, този човек — той се обърна към стената и посочи бронзовия бюст в нишата, — още този човек преди две столетия е подписал указ, според който се забранява разглеждането на всякакви проекти на вечни двигатели, защото е безсмислено. Ясно ли ви е?
— Да Но това е нещо съвсем друго. Струва ми се, че камъкът е нещо като корабно платно. Той поглъща и направлява вечното движение на материята във Вселената…
Ученият свъси вежди:
— Образно, но безсмислено.
— Нали не възразявате против вечното движение на материята?…
— Това е философия, а тук имаме машина.
— Всяка машина подбира от хаоса на движението само регулираното…
— За тази цел е необходима енергия. Разбирате ли, енергия!
— Около нас енергия колкото щеш!
— Добре, обяснете тогава физическия принцип на действие… ъ… на двигателя.
— Не знам. Засега не знам.
Ученият се намръщи.
— Вие би трябвало да се заемете с физиката и да изучите първото и второ начало на термодинамиката — каза ядосано той.
— Знам тези неща. Завършил съм… — Изобретателят затършува трескаво в страничния джоб на сакото си.
— Няма нужда. Вярвам ви.
Около минута и двамата мълчаха, а тишината бе нарушавана само от слабото пеене на двигателя.
— Значи не вярвате в… в тази машина?
— Не, не вярвам — твърдо отговори ученият и натисна звънеца.
В кабинета влезе побелялата секретарка и сложи пред учения някакви книжа…
На изобретателя не му оставаше нищо друго, освен да си иде…
Той показа изобретението си и в заводското конструкторско бюро и там се заинтересуваха откъде е намерил такива мънички лагери и как е успял да пробие дупка в стъкления диск. След това говори в някакъв клуб, където салонът ечеше от гълчава в очакване да започне самодейността. Той се ядосваше, че не бе залепил върху диска парченца хартия, за да може въртенето да се вижда отдалеч.
Посетителите на големия южен пазар зяпаха с интерес въртенето на крехкия стъклен диск, а вечер го демонстрираха в цирка…