Настъпи пролетта. Сред крайпътните трънаци цъфнаха бели цветя с аромат на жасмин, а край потоците нежни лилии молеха да ги докоснеш. Ала в клисурите продължаваше да духа леден вятър. Спомням си една нощ, когато двамата с Александър се бяхме сгушили един в друг. Той не одобряваше много одеялата, защото изнежвали тялото. Но не възразяваше аз да се завивам.
— Александър, — попитах аз, — кои са били Хармодий и Аристогитон?68
— Любовници. — отвърна ми той сънливо. — Прочути атински любовници. Сигурно си виждал статуите им на терасата на двореца в Суза. Ксеркс ги е отмъкнал от Атина.
— Онези с кинжалите ли? Мъжът и момчето?
— Да. Тукидид е писал за тях… Защо питаш?
— А за какво са им трябвали кинжали?
— За да убият тирана Хипий. Но не успели да го направят. Наръгали само брат му и това го направило още по-жесток. — Той се оживи, както винаги, когато разказваше някоя история. — Хармодий и Аристогитон умрели достойно и атиняните много ги уважават. Някой ден ще трябва да върна статуите обратно. Много стари статуи са — от глина. Хубавият Хармодий… В сравнение с теб, той не е достоен дори да ти завърже обувките.
Беше готов всеки момент да заспи.
— Александър, днес чух Калистен да разказва на телохранителите, че те са убили тиранина и, че това било благородна работа.
— Така ли? Тукидид на няколко места споменава, че в Атина това е всеобща заблуда. Чувал съм една стара песен. В нея се разказва за това как те освободили града.
Не знам защо не му споменах, че Калистен говореше за това с променен глас. В Екбатана бях станал свидетел на много заговори и имах представа как се правят. Чувствах го с кожата си, но все пак не бях съвсем сигурен — макар че говорех добре гръцки, още не бях научил малките условности, промяната на тона и многозначителните паузи — нещата, с които се издава някаква тайна.
— Добре де, не го убивай — прозя се Александър и ме притисна до себе си. — Аристотел никога не би ми простил. — Течението в стаята се усили и ние се сгушихме по-здраво.
Половин месец по-късно, когато един ден разчесвах косата му преди вечеря, казах:
— Знаеш ли, че Калистен си е избрал Хермолай и те винаги са заедно, когато няма уроци?
— Жалко за младежа. Но любовта понякога е сляпа, нали знаеш?
— Това не е любов. Состратос му е любовник, а той въобще не се притеснява от това. Понякога дори са заедно.
— Така ли? Пък аз се чудех защо маниерите им се влошиха. Това е работа само на Калистен. Той така и не успя да разбере разликата между вежливост и сервилност. Боже, колко е скучен и еднообразен! Но не забравяй, че той е грък от юга. Шест поколения наред те се гордееха, че никога не са имали Цар или някакъв господар. А това провали половината от най-великите им мъже. Ксеркс успя да стигне до Атина, само защото те не искаха да следват един водач. И баща ми, стига да искаше, можеше да оплячкоса града им. Пък и аз също. Но между Ксеркс и мен има три поколения, в които славата им се носеше из цяла Гърция, а Атина беше сърцето на това величие. Ходил съм там само веднъж, но човек все още може да го почувства.
— Добре де, щом Калистен мрази да има господар, защо тогава е тръгнал с теб?
— Защото баща ми възстанови родния град на Аристотел69 като такса за обучението ми при него. Бяха го изгорили до основи по време на тракийските войни. Тогава бях момче. Баща ми възстанови също и Олинт70, откъдето е Калистен. А този глупак си въобразява, че струва колкото Аристотел, макар че никога не го е казвал открито. Истината е, че Аристотел го изпрати, за да съхрани гръцкото в мен.
Бях готов с прическата, но продължих да си играя с косата му, за да не спре да говори.
— Артаксеркс уби с мъчения най-добрия приятел на стареца. — продължи Александър — Когато научи за това, Аристотел беше в Македония. Никога не забравяй, каза ми той, че трябва да се отнасяш с гърците като с хора, а с варварите — като с добитък, създаден, за да го ползват хората. — Александър придърпа ръцете ми към гърдите си.
— Умен човек е. Но не пожела да ме последва тук. Често му пиша. Съобщавам му за всеки град, който основавам, защото той ми преподаваше учението за държавата и закона. Но понякога мисля, че е разочарован от мен. Той не може да разбере защо на една смесица от бактрийци и тракийци, македонски наемници и шепа безимотни гърци оставям гарнизон и общи закони, а не демократично устройство. Да, аз мога да създам демокрация в гръцките градове в Азия. Но по-важно е човек да бъде справедлив и да отчита всяка подробност… Продължавам да му изпращам подаръци. Не забравям колко му дължа. И дори търпя Калистен, макар че Аристотел никога няма да разбере какво ми струва това.
68
През 514 г. пр.Хр. Хармодий и Аристогитон застанали начело на заговор на аристократи в Атина с цел убийството на синовете на тирана Пизистрат (561–527 г. пр.Хр.) Успели да убият само Хипарх. Другият тиран Хипий бил принуден да избяга през 510 г. пр.Хр. при персийския цар Дарий I. — Бел. прев.
69
Стагира — град в древна Македония, родно място на Аристотел (384–322 г. пр.Хр.). Намирал се е на Халкидическия п-ов, на брега на дн. Струмски залив. — Бел. прев.
70
Олинт — древен град на Халкидическия п-ов, развалините от който се намират между дн. градове Геракини и Ормиля в Гърция. — Бел. прев.