— Добре де — усмихна се Александър, — Кир е бил велик човек. Но все пак ние отидохме малко по-далеч.
Тръгнахме в средата на лятото.
Въпреки че много хора бяха заминали с Кратер, ние все пак останахме една голяма армия от много народи. Освен войниците, с нас вървяха и жените им, и всичките им деца. Много от финикийците също пожелаха да се присъединят към нас. Финикийците са готови да понесат какво ли не, щом става дума за търговия. А никой не знаеше на какво можем да попаднем в тази непозната земя. И те решиха, че трудностите си струват. Но това беше в началото.
Източна Гедрозия83 е земя на подправките. Под краката, ни като трева растяха нардове84 и въздухът бе изпълнен с благовонието от измачканите им мъхести стръкове. Слънцето се отразяваше като кехлибар в капчиците смола по малките стъбла на смирната. Горички от високи дървета хвърляха върху нас своите бледи и ароматни цветове. Но когато отминахме хълмовете, и долините на тази прекрасна земя останаха зад нас, финикийците спряха. Останаха сред подправките. Бяха дочули какво ни предстои след това.
Постепенно ароматните храсти преминаха в пустинни шубраци, а дърветата — в тръни. На мястото на зелените долини се появиха промити речни корита, издълбани в сухата земя. Каменистите им дъна или бяха пресъхнали, или по тях се провираше тънка струйка вода, от която не можеше да се напълни дори една чаша. В лабиринтите от меки скали времето беше изваяло чудновати форми на разрушени крепости, назъбени бойници или изправени на задните си крака чудовища. За да спасим копитата на конете, вървяхме пеш и наранявахме собствените си стъпала. Камънаците се редуваха с пресъхнали и напукани кални пространства, побелели от сол. Нищо не растеше там, освен това, което можеше да живее без дъжд сред камъни или прах.
И никой не живееше по тези земи, освен някакви окаяни същества — плашливи и неми като животни. Те бяха съсухрени и космати и имаха дълги нокти като на зверове. Хранеха се само с риба, тъй като земята не раждаше нищо. Единствената им вода бяха някакви малки и мръсни локви, недостатъчни дори за куче. Сигурно само влагата в суровата риба поддържаше живота им.
Продължихме напред и стигнахме до пясъка.
Често през тези два месеца си повтарях: „Ако оживея, ще изтрия това време от паметта си. Няма да мога да понеса дори спомена за него.“ Но както виждате, сега отново се връщам към това. Александър го няма. И всички места, които той прекоси по тази земя, днес ми се струват като изгубени богатства. Дори пустинята.
Пътувахме през нощта. Когато слънцето се издигнеше високо, никой не би могъл да се движи и да оцелее дълго. Александър изпращаше напред разузнавачи с камили, за да открият следващия ручей или гьол. А ние трябваше да го достигнем където и да се намираше, или да умрем. Понякога пристигахме до него преди изгрева на слънцето. Но по-често не успявахме, защото силата ни намаляваше и конете ни падаха от изтощение.
Неприветливите разядени скали, които оставихме зад себе си, изглеждаха почти приятни, в сравнение с изгарящия пясък. Дори и през нощта той задържаше горещината на деня. Пясъчните дюни бяха, твърде огромни и дълги, за да можем да ги заобиколим. Когато ги изкачвахме, на всеки две стъпки човек се хлъзгаше една назад, а когато слизахме, войниците се спускаха надолу като по пързалка. Ние, конниците, трябваше да вървим и нагоре, и надолу — стига да имахме коне. Те капнаха преди хората. Мизерните, трънаци и изсъхналата трева не им даваха достатъчно сила, за да стигнат до водата. Каните останаха техни единствени собственици. Но само в началото. Когато фуражирите започнаха да се връщат с празни ръце, всеки умрял кон беше за нас истинско угощение.
Моят Лъв падна, докато изкачваше една пясъчна дюна. Опитах се да го вдигна на крака, но той остана да лежи неподвижен. И изведнъж се появи цяла тълпа с мечове и секири, която сякаш изникна от земята.
— Дайте му възможност да умре! — извиках аз. Бях видял как разкъсаха на парчета едно муле, което още дишаше. Когато извадих камата си, те помислиха, че искам да запазя месото за себе си и настръхнаха. Разсякох вената на врата му, както правеха при жертвоприношения. Взех част от месото за слугите си. Ние от домакинството на Царя ядяхме същото като него — само войнишката дажба Но поне никой не я крадеше.
Убиваха мулетата всеки път, когато наблизо нямаше офицер. Войниците захвърляха собствената си плячка, за да докопат товарните животни. Конниците започнаха да спят заедно с конете си. Научих за това, но твърде късно. Орикс, другият ми кон, който понасяше всичко доста добре, изчезна, докато спях. Никога не поисках друг от Александър. Сега конете бяха само за войниците.
83
Гедрозия — голяма древноперсийска сатрапия, разположена на територията на дн. Белуджистан в западен Пакистан и югоизточен Иран. — Бел. прев.
84
Нард — ароматично растение в Индия, от чиито благовонни вещества се приготвя мехлем. — Бел. прев.