Хълмовете бяха целите в зеленина и пълни с игриви потоци. Можех да почувствам истинския аромат на планината. Най-после можех да яздя там на воля. Щяхме да останем в двореца през цялото лято.
Още първата нощ Александър излезе на балкона, за да охлади главата си от виното. Застанах до него. От огромните саксии се носеше нежна миризма на лимонови дървета и рози. Свежият вятър духаше направо от височините.
— Когато дойдох тук за първи път, преследвайки Дарий, — каза Александър, — зимата беше в разгара си. Но аз си казах, че някой ден непременно ще се върна.
— Аз също. Когато бягах с Дарий, а ти ни преследваше, аз си казах съвсем същото.
— И ето ни тук. Силното желание прави възможно всичко. — Той се взираше в ярките звезди на небето и в главата му се раждаха нови копнежи, както песента се ражда в поета.
Познавах тези признаци. В такива случаи той ставаше разсеян и възбуден и не спираше да ходи нагоре-надолу със събрани от мисли вежди. Винаги можех да ги различа. И знаех, че не трябва да го разпитвам, преди да е готов. Той щеше да каже всичко съвсем ненадейно, сякаш току що го е родил.
И една сутрин Александър се събуди готов. Беше толкова рано, че аз се оказах първият, който го чу. Заварих го да ходи из стаята чисто гол. Сигурно не беше спирал от преди зазоряване.
— Арабия — каза той веднага, щом ме видя. — Мисля си за Арабия. Но не за вътрешността. Там единствената ми работа е да направя така, че племената да не нападат пристанищата. Сега става дума за крайбрежието. Ние имаме нужда от него. И никой не знае колко далеч на — юг или на запад — продължава брегът. Помисли само! Та ние можем да направим пристанища по крайбрежието на цяла Гедрозия. Вече знаем къде там има вода. А от Кармания, нагоре към Персийско море плаването е лесна работа. Но ние трябва да заобиколим Арабия. А стигнеш ли един път до Арабския залив92 — а този край на света е добре описан в картите — ти си вече в Египет. Знаеш ли, там има прокопан канал направо до Средиземно море? Започнал го е техният фараон Нехо93, а Дарий Велики го е завършил. Каналът трябва само да се почисти и разшири. Това е всичко. И ако успеем да обиколим Арабия, корабите ще пътуват направо от Инд не само до Суза, но и до Александрия, до Пирея и-до Ефес. Градове ще изникнат на места, където преди това не е имало нищо. Окаяни диваци като онези, които се хранеха само с риба, ще бъдат свързани с останалите хора. И всички велики народи ще си разменят най-доброто от себе си и ще споделят своите знания. Морето е най-големият път. А човекът едва сега се докосва до него.
Почти тичах, за да успявам да ходя до него и да слушам.
— А след това ще отида в Италия — продължи Александър — Мъжът на сестра ми загина там в някаква война. Не трябваше да избързва, а да ме изчака. Ще въведа ред и там, иначе онова западно племе, римляните, ще завладеят всички. Чувам, че били добри войници. Ще използвам войските им и ще разширя империята на запад по протежение на Северна Африка. Искам да видя Херкулесовите Стълбове. А кой ли знае какво има след тях?
Това не беше всичко, което Александър каза тогава. Държа цяла реч. Понякога при мен се връщат откъслечни спомени от онази сутрин, но после ги забравям. Ала ясно си спомням лицето му в хладната светлина на настъпващия ден — изтощено и греещо, точно като старо и много използвано злато. Не мога да забравя и хлътналите му очи, искрящи като олтар на огъня, разрошената му коса — леко посребряла, но все още като на момче, и силното му тяло, забравило за многобройните си рани, готово да приеме смело задачите на още един човешки живот.
— Тогава Вавилон ще бъде новата столица — точно в центъра на държавата. Ще построя кей най-малко за хиляда галери. Точно така… От тук ще тръгна направо за Вавилон, за да не губим време и да подготвим флота за Арабия… Но защо гледаш така тъжно?
— Защото ще напуснем Екбатана. Кога ще тръгнем?
— О, не преди да започнат студовете. Ние ще имаме своето лято. — Той извърна очи към планината и щеше да излезе гол на балкона, ако не го бях наметнал с един халат. — Какво чудесно място за празненство! Ще си направим едно преди да тръгнем. Време е да предложа нещо на Безсмъртните.
И, така ние имахме своето лято.
Сред хълмовете, надбягвайки се с облаците или на лов с лая на хрътките; в розовите градини и покрай езерата пълни с лотоси; в Тронната зала с обкованите в злато и сребро високи колони, където играх своя Танц на Реката под звуците на флейтите; в огромната спалня, където някога изпитвах срам, а сега бях желан. И всеки ден, и всяка нощ си казвах: „Нищо няма да пропусна. Никога няма да позволя на очите си, на ушите си, на душата си или на ума си да заспят, никога няма да забравя, че съм щастлив.“
93
Нехо II (ок. 604 — ок. 544 г. пр.Хр.) — египетски фараон от последната XXVI (Саиска) династия. Той е започнал строителството на канала между Червено море и Нил, завършен след около 100 години от Дарий I. — Бел. прев.