Всъщност по наше време лицата на самите богове носеха неговия лик. Погледнете където и да е — към статуите или фреските. Целият свят помни очите му.
Той бе посещаван заради това, което е. Това облекчи болестта му. След всичко, което бе изстрадал и понесъл, гърците продължаваха да мърморят, че Александър е постигнал щастие и участ много над жребия, отреден на човека и че боговете са станали ревниви. Веднъж казах на един:
— Говори само от свое име, защото ти изразяваш само мнението и чувствата си. Ние имаме Велик Цар и не му завиждаме, нито пък той завижда на някого. Александър притежава славата и светлината — затова и ние му даваме уважението и възторга си.
Нищо чудно, че боговете на гърците са завистливи, след като самите гърци са изпълнени със завист и злоба.
Три дни Александър нямаше никакво време за печал. Той продължаваше да бъде въодушевен, да чака нетърпеливо пратениците от Сива и да мисли за запада, чиито народи виждаше за първи път. Но понякога лицето му се променяше, сякаш тъгата го докосваше по рамото и му казваше: „Забрави ли ме вече?“
В равнината при Тигър зелените стръкове на житото вече пробиваха богатата земя. Черните стени на Вавилон изпълваха целия хоризонт, когато един конник пристигна малко преди да стигнем града — беше Неарх. Макар че трудностите и изпитанията бяха оставили белезите си върху него, човек можеше да види, че той бе едва на четиридесет. Стори ми се много угрижен. „О, не“, казах си. „Не му носи нови грижи точно сега, когато се пооправи малко.“ Затова останах да слушам.
Александър го посрещна, попита го как я кара и какво става с флотата. Накрая каза:
— А сега ми кажи какво има?
— Александре, става дума за халдейските жреци, които гадаят по звездите.
— Какво не е в ред при тях? Дадох им цяло състояние, за да възстановят храма на Бел-Мардук96. Какво искат сега?
— Не става дума за това — каза Неарх. Макар че не можех да го виждам от мястото, където стоях, усетих как стомахът ми се сви. Неарх бе моряк и не беше в стила му да говори със заобикалки.
— Добре. Какво тогава? — попита нетърпеливо Александър. — Какво е станало?
— Александре, преди да тръгнем за Индия, жреците ми направиха предсказание по звездите. Всичко се сбъдна. Така че сега аз отново отидох при тях. Те ми казаха нещо, нещо което… ме разтревожи. Александре, аз те познавам от дете. Знам рождената ти дата, мястото, часа, знам всичко, което им трябва. И ги помолих да разгадаят звездите. Те казват, че сега Вавилон е в лошо разположение на звездите за теб. Те самите тръгнаха насам на своя глава, за да те предупредят да не влизаш в града. Жреците казват, че за теб това ще бъде бряг, към който духа вятърът — нещастен бряг.
Настана кратко мълчание. Александър тихо попита:
— Колко нещастен?
— Много. Затова дойдох.
— Е, радвам се, че те видях — каза Александър след малко. — Я ми кажи, те привършиха ли с построяването на храма си?
— Само основите са готови. Не знам защо.
Царят се разсмя:
— А аз знам. Те получават свещения налог за възстановяването на храма още от времето, когато Ксеркс го разруши — поколения наред. И сигурно са най-богатите жреци в света. Мислили са, че никога няма да се върна, и че това ще може да продължи завинаги. Нищо чудно, че не искат да премина през вратите на града.
Неарх се покашля.
— Не знаех това. Но… Те ми предсказаха, че ще имам големи изпитания във вода, че ще доживея да бъде почетен и награден от един Цар, и че ще се оженя добре за чужденка. Помниш ли, аз ти казах това на сватбата?
— Те са знаели, че ти си адмирал и мой приятел. Забележително, а? Хайде да вечеряме.
Той уреди жилище за Неарх и привърши ежедневната си работа.
През нощта се наведох над него, а той погледна нагоре и каза:
— Ей, подслушвач! Недей да гледаш толкова тъжно. Така ти се пада сега.
— Ал ’скандер! — Коленичих до него. — Направи, каквото ти казват. Голяма работа, ако задържат парите. Тези жреци не са просто гадатели. Не им е необходимо да бъдат с чисти сърца. Те притежават знание. Всички казват така.
Той протегна ръка и започна да върти един кичур от косата ми около пръста си.
— Какво от това? Калистен също притежаваше знания.
— Те биха се страхували да излъжат. Цялата им чест е заложена във верните им предвиждания. Аз съм живял във Вавилон и съм разговарял с всякакви хора в публичните домове.
96
Бел-Мардук — бог на бурята и на върховната власт на Вавилон. В случая става дума ла знаменития храм Е-сагил с неговата стъпаловидна седеметажна кула („Дом на основата на небето и земята“), възстановен в VII в. пр.Хр. от Набопаласар. — Бел. прев.