Точно тогава един от тях излезе от строя и ми махна. Беше Дорискос. Този пък за кой ме взема, рекох си. Ще му дам да разбере дали може да ме прави на глупак пред останалите. И тъкмо щях да пришпоря коня си в галоп, когато забелязах лицето му. Не приличаше на флиртуване. Тръгнах към него.
Той хвана ботуша ми и ми даде знак да се наведа. Това също не приличаше на закачка.
— Можеш ли да съобщиш нещо на Царя? — попита Дорискос.
— Съмнявам се. Той вече е на път, а аз съм закъснял. Какво е то?
— Кажи му да не се оставя да го измамят.
— О! — казах весело. — Всичко свърши. Те го помолиха за прошка!
— Знам. И точно за това Патрон ни накара да се въоръжим.
Стомахът ми се сви. Попитах:
— Какво искаш да кажеш?
— Снощи Бес и Набарзан се опитаха да привлекат останалите персийски войници. Ако бяха успели, още днес щяха да действат. Но персийците казаха, че това е божие проклятие — затова и мнозина от тях се измъкнаха. Тогава Бес и Набарзан решиха да го направят по-късно — когато преминем през Каспийските врати.
За миг си припомних живота си и презрях вярата си в хората.
— Ще направят какво?
— Ще свалят Дарий и ще го изтъргуват с Александър.
А аз си мислих, че знам какво е предателство. Какъв глупак съм бил!
— Хей, съвземи се. Ти целият пребледня?! — Дорискос протегна ръка, за да ме задържи на седлото. — Слушай, те са изменници, но съвсем не са глупави. Царят си е Цар, но да си кажем честно, не е най-добрият военачалник в света. С един замах ще го премахнат от пътя си и ще се опитат да си купят мир от Александър. А след това ще се изтеглят в Бактрия, за да се подготвят за война.
— Не ме дръж така, хората ни гледат. — Бях дошъл вече на себе си. — Александър никога не би имал доверие на хора, които са извършили предателство.
— Не зная. Казват, че той се предоверявал на хората, особено ако са му дали честната си дума. От друга страна, Бог да ти е на помощ, ако я нарушиш. Видях с очите си какво направи с Тива27… Добре, няма значение. Просто кажи на Дарий!
— Но моето положение не ми позволява да отида при него пред хората! Вашият командир трябва да отиде! Никой с по-нисък ранг!
— Патрон? Та Царят дори не си спомня как изглежда той. — В гласа на Дориксос прозвуча горчивина.
— Знам. Но само той може да отиде. — Най-сетне започнах да мисля. — Царят знае гръцки. Но Бес и Набарзан винаги искат преводач. Дори и да слушат разговора, те няма да разберат за какво става дума.
— Добре. Ще предам на Патрон. Ние сме една шепа в сравнение с бактрийците. Но ако Дарий ни се довери, мисля, че ще успеем да го измъкнем.
Скоро настигнах домакинството. Не бяха изминали и четвърт миля. Колесницата на Слънцето беше изгубена при Гавгамела, но с олтара бяха останали двама от жреците и те все още вървяха най-отпред. Зад тях целият ред се беше разпаднал, древното старшинство беше нарушено. Хора с различен ранг се избутваха един друг, за да се наместят по-близо до Царя. Бубак яздеше точно зад колесницата му, което беше нещо нечувано. Редом с него, на своя огромен нисайски кон, яздеше самият Бес. Заех мястото от другата страна на Бубак. Той ме погледна с празни недоспали очи, сякаш казваше: „В крайна сметка, има ли някакво значение?“ Бяхме твърде близо до останалите, за да можем да говорим.
Носилката с балдахина беше останала в Арбела — онези дни бяха минало. Помислих си, че Дарий ще се умори, като пътува цял ден в колесница. Все още чувствах нещо към него, нещо повече от обикновен дълг. Спомних си го във вихъра на забавленията — весел, мил и в хубаво настроение. Сега той знаеше, че го презират. А може би го е знаел и когато ме удари.
Царят си остава Цар. Дарий просто не можеше да повярва, че неговото свещено положение може да бъде променено по друг начин освен чрез смъртта му. Бедствие след бедствие, неуспех след неуспех, позор след позор; приятели, които един след друг стават предатели; войските, за които той би трябвало да е богоподобен, измъкващи се всяка нощ като крадци; приближаващият Александър — врагът, всяващ ужас и от когото се страхуваше. И накрая — все още неизвестната за него опасност, надвиснала над живота му. На кого би могъл да се довери? Кой му остана верен? Няколко души от нас, които бяхме превърнати в полумъже за негово ползване, и две хиляди войници, които служеха за пари, все още верни, но не от обич, а заради достойнството си.
27
Тива — древногръцки полис, главен град на Беотия. Разрушена от Александър Македонски в 335 г. пр.Хр. — Бел. прев.