Доставяше му неизмеримо удоволствие да мисли, че ми е дал това, което Дарий не можа. Затова никога не му казах, че Дарий не си е и помислял за подобно нещо. Александър винаги искаше да превъзхожда съперниците си.
Все още обаче когато желанието биваше удовлетворено, той потъваше в бремето на мислите си и аз не смеех да наруша усамотението му. Въпреки това, аз исках да му се отблагодаря за неговия лечебен дар. Прокарвах пръст от веждите му надолу до гърлото и той се усмихваше, за да ми покаже, че не е нито сърдит, нито неблагодарен.
Една нощ, като си спомних книгата, която ми беше показал и на която отдаваше голямо значение, аз му прошепнах нежно в ухото:
— Знаеш ли, господарю мой, че Великият Кир някога е обичал едно момче от Мидия?
Като чу името, лицето му просветна и той отвори очи:
— Наистина ли? И как са се срещнали?
— Кир спечелил голяма битка срещу мидийците. А вечерта отишъл на бойното поле да види убитите и забелязал момчето, което било тежко ранено и лежало до мъртвия си баща. Като видяло Царя, то казало: „Направи с мен каквото искаш, но моля те, не обезобразявай тялото на баща ми — той остана верен на дълга си.“
Кир отговорил: „Аз не правя такива неща. Баща ти ще бъде погребан с почести.“ И въпреки че момчето лежало в собствената си кръв, Царят го обикнал. Тогава то вдигнало поглед към Кир, когото преди това било виждало само отдалеч, и си казало: „Това е моят Цар.“ Кир наредил да го пренесат от бойното поле и да се погрижат за него. А по-късно го дарил с любовта си. И момчето му останало вярно до гроб, а между Мидия и Персия настанал мир.
Бях приковал цялото внимание на Александър. От предишната му меланхолия нямаше и следа.
— Никога не съм знаел това — каза замислено той. — Коя е била тази битка? И как се е казвало момчето?
Назовах някакво име — любовта даваше крила на въображението ми.
— Разбира се, — добавих аз, — в нашата част на света хората са пълни с такива стари истории. Не зная дали всички те са истински.
Бях измислил всяка една дума от тази история и щях да го направя още по-добре, ако знаех повече гръцки. Доколкото знам, през целия си живот Кир никога не е обичал момче.
Но магическите ми думи бяха заработили.
Спомних си още няколко приказки — истински или измислени, които се разказваха в провинция Аншан.32
Малко по-късно той каза, че дори и момчето на Кир не е било по-хубаво от момчето на Александър. И заспа с усмивка.
Още на следващия ден Александър отново извади книгата и започна да ми я чете. Успях да го задържа при себе си цял час. Той ми обясни, че харесал книгата още като момче и че тя му разкрила душата и характера на един истински владетел.
Може да е било и така. Но ако книгата е била написана, с цел да покаже Кир такъв, какъвто е бил, то самият Кир сигурно би се изненадал, ако можеше да я прочете. Авторът й не е бил учен персиец, който се е ровил в архивите и е разговарял с ветерани от неговото племе, а някакъв наемен гръцки войник, който по времето на Артаксеркс, се е сражавал на страната на Кир Млади33 срещу Царя. След като успял да преведе хората си невредими обратно в Гърция, и след всичко, което преживели, няма нищо чудно, че гърците повярвали във всички истории, описани там.
Естествено, Александър ми прочете само любимите си откъси. След такава нощ не зная как бих държал очите си отворени, ако вместо с Александър бях с някой друг. И двамата бяхме недоспали. Можех да гледам лицето му непрекъснато и той така и не разбираше кога преставах да го слушам. Но винаги усещах когато стигнеше до нещо, което особено обичаше.
— Не всичко тук е истина — каза той. — Разбрах това, след като дойдох в Персия. Вашите войници не се обучават в казарми, нали?
— Не, господарю. Бащите ни ни учат да воюваме.
— И момчетата ли?
— Да, те се сражават наравно с целия род на бащите си.
— Така и предполагах. Ксенофонт прекалено много харесва държавата на спартанците. А истина ли е, че Кир е обичал да споделя най-добрите ястия заедно с приятелите си?
— О, да, господарю. Оттогава насам това се е превърнало в знак за уважение.
Значи, ето къде Александър беше открил този обичай! Този човек Ксенофонт трябва да е бил в Персия достатъчно дълго, за да го разбере. Толкова бях развълнува н, че едва не се просълзих.
32
Аншан — една от областите в древен Елам (дн. югозападен Иран), където около VII–VI век пр.Хр. се образува племенен съюз на племената парсуа, вероятни прародители на древните перси. Кир II нарича себе си „цар на Аншан“ и „цар на Парсу“(Персия). — Бел. прев.
33
Кир Млади — брат на персийския цар Артаксеркс II (404–359 г. пр.Хр.). Като сатрап на Фригия и Кападокия той се опитал да превземе престола на брат си и предприел поход (401 г. пр.Хр.) срещу него с 10 000 гръцки наемници. Бил разбит и загинал в сражението при Кунакса. Войната и завръщането на гръцките наемници са описани в книгата „Анабазис“ от Ксенофон, който участвал в похода. — Бел. прев.