Вече бях сигурен каква беше поръчката на едногърбите камили, най-бързите от всички животни, превозващи хора: да изпреварят новините, носещи смърт.
Такова бреме може да се стовари само върху царе. То тегнеше над него през целия му живот и, както Александър предвиди, продължавала да тегне и след смъртта му. Аз съм само един от хилядите хора, които са още живи, защото той пое този товар върху себе си. Някой може да каже, че защитавам собствената си кауза. Може и да е така. Но до края на земните си дни ще продължавам да мисля, че това бе единственото нещо, което той можеше да направи.
Писъците не продължиха дълго. Човек в положението на Филотас няма какво толкова да загуби като проговори бързо.
Царят дойде да си легне късно. Беше ледено спокоен и трезв, сякаш беше на война. Почти не си отвори устата да говори с мен, освен за да ми благодари от време на време, за да не си помисля, че е сърдит.
Лежах в моята малка килийка с широко отворени очи, както знаех, че лежи и той. Нощта течеше бавно и тягостно. Телохранителите долу подрънкваха с оръжието си, и тихо си говореха. Навън виеха вълци.
„Никога не бъди досаден, никога, никога, никога“. Облякох се и почуках на вратата му сигнала, който имахме. Не изчаках позволение да вляза.
Той лежеше полуобърнат. Перитас, който винаги спеше в краката на леглото, стоеше до него и драскаше с лапа по одеалото, сякаш разбираше. Александър галеше ушите му.
Влязох и коленичих от другата му страна.
— Александър, мога ли да ти кажа лека нощ? Само лека нощ?
— Лягай, Перитас — каза той. Кучето се върна обратно на мястото си. Той докосна лицето и ръцете ми. — Ти си замръзнал. Мушкай се.
Съблякох се и легнах до него. Той стопли ръцете ми на гърдите си, както беше търкал ушите на Перитас. Мълчеше. Протегнах се и отметнах един кичур коса от челото му. Прошепнах:
— Баща ми беше предаден от един неискрен приятел. Той ми го каза, преди да го убият. Ужасно е, когато го направи приятел.
— Когато се върнем, — каза Александър, — можеш да ми кажеш кой е бил.
След като се завъртя няколко пъти, кучето се надигна да ни погледне, а после отново легна, сякаш беше щастливо, че има кой да се погрижи за Александър.
— Гибелно е да се подиграваш на боговете — продължих аз. — В Суза имах един роб от Египет. Не беше прост човек — беше служил в храм. И той ми каза, че нито един оракул не е толкова чист и истински, колкото оракулът в Сива.
Александър въздъхна дълбоко и продължи да гледа нагоре към гредите, където сенките на паяжините се движеха от трепкащата светлина на лампата. След малко поставих ръката си върху гърдите му и той постави своята върху нея, за да я задържи там. Остана мълчалив дълго държейки ръката ми около себе си. После проговори:
— Днес направих нещо, което ти не знаеш, но за което ще бъда обвиняван от тези, които ще дойдат след нас. Но това беше необходимо.
— Каквото и да си направил, — отговорих, — ти си Царят.
— Трябваше да го направя. Нямаше друг начин.
— Ние полагаме нашия живот върху плещите на Царя и той поема отговорността за нас. Той никога не би могъл да го направи без помощта на Бога.
Александър въздъхна и придърпа главата ми върху рамото си.
— Ти си моят Цар — казах нежно. — Всичко, което правиш, е най-доброто според мен. И ако някога бъда неискрен с теб, ако аз някога се отрека от вярата си в теб, нека никога да не отида в Рая, и нека при Последния Съд бъда изгорен от Реката на разтопения метал39. Защото ти си Царят, синът на Бога.
Продължихме да лежим мълчаливо, така както бяхме, и най-сетне той заспа. Притворих очи с удовлетворение. Сигурно ме беше насочвала някаква Сила. Бях дошъл тогава, когато той наистина се нуждаеше от мен.
Заедно с Филотас от копията умря и Александрос от Линкестис, наследник по странична линия на трона на Македония. Неговите братя бяха участвали в заговора за убийството на Цар Филип. Тъй като нищо не било доказано срещу най-стария, Александър го беше взел в армията си. Оказа се, че Димнос и останалите са искали да направят него Цар — един почтен македонец, който щеше да държи варварите на мястото, определено им от гръцките богове.
Когато го предупредили, че ще бъде съден, Александрос подготвил защитна реч. Но пред Събранието могъл само да изрече някакво безсмислено пелтечене. Изглеждал, както твърдяха, като крякаща жаба и го осъдили от презрение, като казали, че е по-добре да се отърват от такъв цар. Един или двама от обвинените успели да докажат, че са невинни и били освободени. Вече бяхме отново на път, когато ни настигна новината за смъртта на Парменион.
39
Според Зороастризма, след всеобщото възкресение трябва да дойде Последен Съд, когато праведните ще бъдат отделени от грешните. Тогава Айриаман, богът на приятелството и изцелението заедно с бога на огъня ще разтопят всичкия метал в планините и той ще потече по земята като река. Всички хора трябва да преминат през нея и за праведните тя ще бъде като топло мляко, а за нечестивите ще се окаже, че вървят с плътта си през разтопен метал. — Бел. прев.