Успяхме да настигнем войската в началото на пролетта. Тогава чухме новината, че Бес пресякъл река Оксус47 на изток от нас и се укрива с шепа войници и привърженици. Очевидно Набарзан не беше единственият, който беше разбрал, че напразно търси в негово лице истински Цар.
Александър се движеше бавно из Бактрия. Никой не оказваше съпротива, така че където и да отидеше, трябваше да приема дребни васали, които се предаваха, и да се погрижи за управлението на новите земи. А що се отнася до преследването на Бес, Александър продължаваше да не си дава зор.
Следващите новини за изменника ни донесе един от собствените му поддръжници — някакъв благородник в доста напреднала възраст, който пристигна с изтощен кон, за да се предаде на Александър. Пътуването му не ще да е било леко — дрехите му бяха изпокъсани, а брадата и косата му — покрити с прах и мръсотия. Както ни обясни чрез мен (по съображения за сигурност превеждах аз), когато Бес свикал военен съвет, благородникът се опитал да го накара и той да се предаде. Гобар, така се казваше човекът, дал за пример Набарзан, което, без съмнение, е било доста глупаво от негова страна. Бес бил много пиян и само при споменаването на името, скочил към него с изваден меч. Гобар избягал по най-бързия начин и понеже бил много уважаван, никой не се решил да го преследва. Така дошъл при нас — готов в замяна на прошката да ни разкаже всичко, което знаеше.
Собствените бактрийски войници на Бес го бяха напуснали и се бяха разотишли по домовете си. Той така и не ги повел в бой, само бягал от Александър. При Бес бяха останали единствено онези, които спомогнали за убийството на Дарий — някакви жалки останки от армия, които не го напускаха, но не от обич към него, а от страх пред Александър.
Накрая Бес се насочи към Согдиана48. Там лежаха последните му надежди. Согдийците, каза Гобар, не обичат чужденците и няма да им се иска („първоначално“, добави той учтиво) да приемат един чуждоземен Цар. Така че Бес възнамерявал да се прехвърли на другия бряг на Оксус и да изгори лодките зад себе си.
— Ще пресечем тази река, когато стигнем до нея — каза спокойно Александър.
Междувременно той трябваше да избере сатрап на Бактрия. Очаквах избора му с голяма горест. И вторият персийски сатрап на Ария беше въстанал и Александър трябваше да изпрати там македонец. Въпреки всичко той даде Бактрия отново на персиец — на Артабаз. Впоследствие чух, че той управлявал провинцията с благоразумие и справедливост; оттеглил се от управлението на деветдесет и осем години и починал на сто и две, яздейки кон, който бил прекалено буен за него.
Стана време да се насочим на север и да пресечем Оксус. В планините бяхме близо до реката — тя води началото си оттам, но десетки левги наред се провира през каменни клисури, където само птица може да стигне. Хълмовете се разтварят едва на прага на пустинята. След това реката се забавя, разширява се в необятната пустош и някъде много далеч, както казват, потъва в пясъците. Трябваше да я пресечем при първа възможност, следвайки пътя към Мараканда49.
Спускахме се надолу по прекрасни и топли скатове, засадени с лози и плодни дървета. Казват, че божественият Заратустра50, който ни научи да почитаме Бога чрез огъня, се е родил по тези места. Александър разбра за това с благоговение — той беше убеден, че Мъдрият Бог е същият като Зевс и че го е виждал сред огън в детството си.
Не след дълго наистина попаднахме сред огън. Когато стигнахме до долината на Оксус, от север вече духаше вятърът от пустинята. Той се появява в средата на лятото и всичко живо се ужасява от него. Сякаш бяха прекарали въздуха през горяща пещ и го насочваха към нас чрез духало. Увихме главите си в кърпи, за да се спасим от изгарящия пясък. Прекарахме четири дни в този ад, преди да стигнем до реката.
Когато се приближиш до река Оксус, гледката е величествена. Или поне беше такава за мен и за онези, които не бяха виждали Нил. От другата страна на реката хората изглеждаха малки като мишки. Мостостроителите объркано се взираха във водите. С тях пътуваше цял керван дървени трупи, но тази широчина, дълбоките и пълноводни води, и подвижните пясъци не позволяваха да се построи мост.
Лодкарите ни посрещнаха с вдигнати ръце, просещи хляб. Те имаха плоскодънни лодки, с пръти отпред, за които впрягаха чифт коне, обучени да плуват през реката. Но Бес беше изгорил лодките когато стигнал на другия бряг, и беше убил конете без да плати нищо. Александър предложи злато за всичко, което беше останало.
48
Согдиана — най-далечната Персийска сатрапия, в североизточната част на държавата между средното течение на реките Аму-Даря и Сър-даря, на територията на дн. южен Узбекистан — Бел. прев.
50
Заратустра — на гръцки Зороастър (VII в. пр.Хр.) — според преданието — религиозен реформатор, основател на зороастрпзма в Персия — учението е изложено в книгата „Зенд-Авеста“. Принадлежал към кастата на магите. Проповядвал в Източен Иран и Хорезъм. В най-древните химни е представен като борец и страдащ човек, по-късно е превърнат в легендарен герой-чудотворец. — Бел. прев.