— Да, помня — каза Ейб. — Нали ви бях на гости за два-три дни в апартамента в Бостън, когато Сдружението на поетите от Нова Англия организира литературно четене в негова памет. Ти прочете нещо на Тагор и части от епичната поема на Дас за онази, каки беше името… монахинята… Майка Тереза.
— А два от Чикагските ми цикли са посветени на него — допълних аз. — Но доколкото разбирам, сме поизбързали. Според слуховете Дас се е появил отново в Калкута…, ако не самият той, то негови нови стихове и писма. От тамошна агенция, с която работят, в „Харпърс“ са получили няколко неща и хора, които познават Дас, твърдят, че със сигурност са негови. Но никой не е виждал самия Дас. От „Харпърс“ ме пращат да издиря негови нови творби, но статията ще се казва „В търсене на М. Дас“, нещо от тоя род. Ето я и добрата новина. „Харпърс“ ще публикува стиховете, чиито права ще взема, но ако нещо не влезе в броя, можем да го поместим в „Други гласове“.
— Всичко, което не струва, нали — изсумтя Ейб и задъвка пурата. През годините бях свикнал да получавам от Бронстийн точно такава въодушевена признателност. Замълчах си и накрая той попита: — Да го вземат мътните, Боби, къде е бил Дас през тези осем години.
Свих рамене и му метнах пресниманата на ксерокс страница, която Мороу ми беше дал. Ейб я разгледа, отдалечи я на една ръка разстояние, обърна я на една страна, сякаш е снимка върху фолиото на списанието, и ми я метна обратно. — Предавам се — заяви Ейб. — Какво е това?
— Част от нова поема, за която се предполага, че Дас е написал през последните две-три години.
— На какъв език е, на хинди ли?
— Не, на санскритски и главно на бенгалски. Това тук е преводът на английски.
Подадох му и другата преснимана страница.
Ейб сбърчи потно чело и зачете.
— Майко мила, Боби, това тук ли е за пролетния брой? Как някаква се чука кучешката, докато пие кръвта на обезглавен мъж? Или не съм разбрал?
— Не, разбрал си, за това е. Е, в откъса има само няколко реда — допълних аз. — И преводът е съвсем приблизителен.
— Пък аз си мислех, че Дас пише лирични, сантиментални стихове. Малко в духа на Тагор, както ти го представи в статията.
— Така пишеше. По-точно, така пише. Но не сантиментални, а оптимистични стихове.
Със същото изречение съм защитавал неведнъж Тагор. А и собствените си стихове.
— Аха — вметна Ейб. — Оптимистични, значи. Допада ми оптимистичната част тук: „Kama Rati, kame viparita kare rati“. Според превода това означава „Обезумели от страст, като псета се чукаха Кама и Рати“. Чудно. И много напевно, Боби. Малко като ранния Робърт Фрост.
— Взето е от бенгалска народна песен — обясних аз. — Обърни внимание как Дас е вплел римата в останалите стихове. От традиционната ведическа форма се прехвърля на народен бенгалски и после отново на ведически. Дори ако отчетем загубите при превода, е използвал сложен стилистичен похват.
Замълчах. Всъщност бях повторил каквото ми е казал Мороу, той пък бе повторил казаното от неговите „консултанти“. В тясното помещение беше много задушно. През отворените прозорци влизаше приспивният шум на уличното движение, чух и писъка на далечна сирена, която, интересно, ми вдъхна спокойствие.
— Прав си — допълних аз. — Изобщо не прилича на стихотворение на Дас. Почти невъзможно е да повярваш, че го е писал авторът на епоса за Майка Тереза. Допускам, че Дас не е жив и това е менте. И аз не знам, Ейб.
Той се отпусна назад върху стола на колелца и за миг ми се стори, че ще махне от устата си угасналата пура. Но Ейб само се свъси, завъртя пурата наляво, после и надясно, облегна се и сплете дебели къси пръсти зад врата си.
— Казвал ли съм ти, Боби, че съм бил в Калкута?
— Не — примигах аз от изненада.
Преди да напише първия си роман, беше пътувал много като репортер, но рядко говореше за онова време. Когато одобри за печат материала ми за Тагор, спомена между другото, че е прекарал девет месеца заедно с лорд Маунтбатън в Бирма. Рядко се отдаваше на спомени за репортерските си дни, но затова пък винаги бе много забавно да го слушаш.
— По време на войната ли? — попитах аз.
— Не. Непосредствено след нея. През четирийсет и седма, когато избухнаха бунтовете за отделяне на мюсюлманите от индуистите. Великобритания се изтегляше, но оставяше Индия разделена на две, с две религиозни общности, които се изтребваха помежду си. Това е било преди твоето време, нали, Роберто?
— Чувал съм, Ейб. Значи си заминал за Калкута да отразяваш бунтовете?
— А, не. Точно тогава на хората не им се четеше за още и още битки. Отидох в Калкута заради Ганди… Не Индира, а Мохандас… Ганди беше на посещение там и ние отидохме да го отразяваме. Миротворец, Светец в сари, все дивотии от тоя род. Та прекарах в Калкута около три месеца.