Поручикът с бързо и почти незабелязано движение постави отново челюстта си и показа на изумените диваци новото положение.
Учудването на бедните негри минаваше всякакви граници. Този, когото чухме да наричат Серага, се хвърли на земята и започна да се търкаля по тревата. Старият вожд и всички останали трепереха толкова силно, че колената им можеше да се подгънат всеки миг.
— Вие духове ли сте? — попита вождът с треперещ глас. — Ние никога не сме виждали хора да си вадят и слагат зъбите, както правите вие. Ако сте по-висши същества, моля ви, не причинявайте зло на моето племе.
— Ние няма да ви направим нищо — казах аз и погледнах гордо треперещите от ужас негри. — Но онзи, който пръв дръзна да вдигне оръжието си срещу човека с подвижните зъби, заслужава строг урок.
— Простете му — каза вождът. — Той е син на царя и аз съм отговорен за неговите действия.
— Добре — отвърнах аз. — Но искаме да ви дадем още едно доказателство за нашата мощ, за да се научите да се страхувате от нас и да ни уважавате повече. Виждате ли ей там горе антилопата, която пасе на края на гората?
— Да, виждаме я — отговори вождът.
— Добре. Гледайте хубаво сега какво ще стане.
Обърнах се към нашия слуга и му казах със заплашителен тон:
— Кучешки сине! Дай ми огнената тръба!
Умбопа разбра какво исках да правя и бързо ми подаде пушката.
— Диви хора — продължих аз, като се обърнах към негрите, които ни гледаха с растящо недоумение. — Имате ли си храна?
— Защо ни питате? — попита негърският вожд.
— Защото искам да ви подаря една антилопа.
— Но как, като тя е далече от нас?
— Ще я убия въпреки това, без да се мръдна оттук.
— Това е съвсем невъзможно.
— Но аз ще го направя, за да ви покажа нашата необикновена сила — казах аз. — Внимавайте и се пригответе да приберете плячката.
Прицелих се внимателно в животното, което пасеше на триста метра от нас, и стрелях.
Чувайки гърмежа, диваците се повалиха на земята, като ревяха от ужас. Антилопата, смъртно ранена, се търкулна на края на гората.
— Идете я вземете — казах аз с известно безпокойство.
Старият вожд даде знак на двама от негрите, които след кратко колебание се запътиха към края на горичката и скоро се върнаха с убитата от мен антилопа.
— Виждате ли? Мъртва е — казах аз. — Сега, ако някой от вас се съмнява в силата на моята огнена тръба, нека застане на онова място, където стоеше животното, и аз ще го убия, без да се мръдна от тук.
Излишно е да ви уверявам, че никой не се осмели да прави този опит. Царският син, когото наричаха Серага, пристъпи напред и ми каза:
— Ние вярваме в силата на огнената ви тръба и не се съмняваме, че може да убие и човек така, както уби антилопата, щом като и моят чичо не иска да я изпитва.
Старият негър се докачи от тези думи.
— Не, не — каза живо той. — Ако нашите магьосници пожелаят да я изпитат, нека я изпитат. Това си е тяхна работа. Аз обаче нямам никакво намерение да говоря с огнената тръба. Да отведем тези хора при нашия цар и там, ако някой се усъмни в мощта на тръба та, нека я изпита за собствена сметка.
После се приближи към нас и ни даде известни сведения за хората си и за целта на тяхното пътуване. Той, старият вожд, се наричаше Инфадоу, царят на кукуаните — Тоуала, а Серага беше синът на монарха. Намирали се сред тази равнина случайно, придружавайки царския син в неговия лов.
— Много ли е далече царят? — попитах аз.
— Неговият краал е разположен на три дена оттук отвърна старият вожд.
— Бихте ли ни отвели при него?
— Щом като искате, ще ви отведем.
Направи знак на някои от хората си, които побързаха да поемат не само нашите дребни вещи, но даже и дрехите на Гуд, който, както казахме вече, бе изненадан от негрите, когато се бръснеше.
Поручикът започна да протестира за панталоните си, но старият вожд каза:
— Нека господарят с подвижните зъби да не се безпокои. Моите хора ще носят дрехите му.
— Но аз не искам да вървя без панталони! — извика Гуд.
Напразно се мъчехме да обясним думите му на стария вожд. Той се задоволяваше да ни повтаря:
— Не, господарят с подвижните зъби да не се безпокои и нека не скрива от очите на своите служители хубавите си бели крака.
През време на този разговор негрите бяха избързали напред, отнасяйки със себе си и панталоните на нещастния Гуд.
— По дяволите тия разбойници! — изрева той. — Откраднаха ми панталоните!…
— Успокойте се, приятелю — каза генуезецът, като се смееше на гнева на Гуд. — Славата, която си спечелихте с челюстите си, с нищо няма да загуби от това. Даже ми се струва, че ще се увеличи още повече. Гледайте какво внушително впечатление правите сега с развяващата се на вятъра риза, с намъкнати на бос крак ботуши и с вашия монокъл!… Уверявам ви, сега сте още по-величествен от преди. И от какво се оплаквате? Чувствувайте се щастлив, че ви оставиха ботушите и че се намираме при такъв мек климат, който позволява да се ходи и без панталони.