Погледнах го дръзко и му казах:
— Ако вдигнеш ръка срещу нас, ще те сполети голямо нещастие. Не видя ли как падна волът?
— Царят не е вол — ми отвърна той — и заплахите не ме тревожат.
— Не те заплашвам. Само те предупреждавам.
Гигантът сложи ръка на челото, сякаш искаше да прогони някаква неприятна мисъл, а после добави с променен тон:
— Тази нощ ще имаме голям празник — нощният празник на нашата магьосница Гагул.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Каня ви да участвувате в тържеството.
— Ще дойдем. Но внимавай, защото ще бъдем готови да осуетим всяко престъпно намерение.
— Няма да предприема срещу вас тази нощ нищо. Утре ще видим какво ще правим с тебе и останалите ти другари.
Разделихме се мълчаливо и се върнах в колибата, следван от моите другари. Излишно е да ви казвам, че всички бяхме замислени върху лошия развой на нашите приключения и че вечерята ни мина без апетит и веселия.
Глава XI
ПРАЗНИКЪТ НА ВЕЩИЦАТА
Едва бяхме привършили тъжната вечеря, когато влезе Инфадоу. Старият вожд ми изглеждаше дълбоко замислен. Отдадох това на заплашителните думи, които царят беше отправил преди малко към нас.
За да се уверя, обърнах се към него и му казах:
— Струва ми се, че вашият цар не заслужава да управлява толкова голям народ като вашия. Сигурен съм, че поданиците му не го обичат. Какво ще кажете?
Вождът ме погледна за миг, без да каже нищо, после проговори:
— Имате право. Той е жесток. Отдавна измъчва народа си. За него няма разлика между най-великите вождове и най-долния роб. И към едните, и към другите се отнася не като към хора, а като към животни. Цялата страна пъшка под неумолимата му ръка. Ако искате да се уверите в жестокостта му, елате тази вечер на празника на вещицата и ще разберете по какъв свиреп начин се отнася с населението на царството.
— Добре — казах аз. — Но защо търпите такъв тиранин? Защо не се разбунтувате и го лишите от власт?
— Но, господарю, не знаете ли, че Серага е законният му наследник? Сърцето на сина е още по-жестоко от това на бащата. Така че народът не би се зарадвал, ако вместо единия дойде другият. Ех, ако беше жив синът на Имоту!
Умбопа, който полека-лека се беше приближил към нас и слушаше с голямо внимание разговора ни, каза изведнъж:
— Откъде знаеш, че младият Иньози е мъртъв? Кажи ми, ако беше жив, би ли могъл да заеме мястото си?
Инфадоу погледна Умбопа малко смутено и му каза строго:
— Кой си ти и защо си позволяваш да прекъсваш разговора на твоите господари?
— Изслушай ме, вожде — каза Умбопа, без да обърне внимание на забележките. — Ти смяташ, че Иньози е мъртъв. Аз обаче ти заявявам, че е жив.
Старият вожд го гледа известно време дълбоко учуден, без да може да проговори, после направи усилие и викна разгневен:
— Не е възможно! Ти лъжеш!
— Аз пък ти казвам, че майката на Иньози не е умряла в пустинята, както мислят.
— Кой ти каза това?
— Ще научиш по-късно. Сега ще ти кажа само, че когато тя напусна негостоприемния краал и слезе в равнината, срещна няколко ловци, които я отведоха със себе си в страната на зулусите. Там тя можа да отгледа без страх своя син. Разказа му историята на родната му страна и не само му обясни причината на бягството, но даже му вдъхна надежда, че рано или късно ще се качи на трона на баща си. Когато порасна здрав и жизнерадостен, Иньози отиде в страната на белите в очакване на удобния случай да си върне в родната страна и да свали от трона узурпатора.
— Но откъде знаеш всичко това? — попита Инфадоу, чието учудване нямаше граници.
— Погледни добре лицето ми: аз съм Иньози! — отвърна просто нашият служител.
— Ти! — възкликна старият вожд, гледайки недоверчиво към Умбопа.
— Аз — повтори Умбопа твърдо, без да навежда глава под изпитателния поглед на Инфадоу.
— Дай ми само едно доказателство, ако искаш да ти вярвам.
— Познаваш ли свещения знак, който е изрисуван около хълбоците на престолонаследниците на нашия народ?
— Да.
— Какъв е?
— Лазурна змия, татуирана около тялото.
— Гледай!
Като каза това, Умбопа бързо отпусна на земята полата, която опасваше хълбоците му, и показа една лазурна татуировка, представляваща змия.
— Сега вярваш ли това, което ти казах?
Инфадоу разгледа внимателно знака, който опасваше слабините на нашия негър, после падна на колене пред него, проговаряйки с треперещ глас:
— Да, познавам свещената змия, с която се означават наследниците на трона. О, Иньози, ти си моят цар.
— Е добре, чичо — продължи Умбопа. — Ще ми помогнеш ли да се кача на трона на баща ми?